Ю Несбьо - Спасителя

Теа заби крака в леда, макар гладките подметки да не й осигуряваха равновесие. Юн я задърпа като шейна след себе си през смях.

— Казах не!

Гласът й го накара тутакси да спре. Погледна я изненадан.

— В момента нямам желание да гледам пожари — въздъхна тя. — Искам да си легна до теб.

— Щастлив съм, Теа. Ти ме направи толкова щастлив.

Юн не разбра дали тя отговори, защото бе заровила лице в якето му.

Прожекторите на полицейския екип, дошъл да огледа местопрестъплението, обагриха снега на площад „Егер“ в жълто.

Застанали пред кръчмата „Трима братя“, Хари и Халвуршен наблюдаваха как минувачи и журналисти напират зад полицейските ленти. Хари извади цигарата от устата си. От гърдите му се изтръгна силна, хриплива кашлица.

— Много репортери — отбеляза той.

— Дойдоха на секундата — съгласи се Халвуршен. — Офисите им се намират съвсем близо.

— За вестниците случаят е истинска благодат. Убийство в навечерието на Коледа на най-известната улица в Осло. Освен това повечето минувачи са видели жертвата: мъж до тенджерата на Армията на спасението. По време на убийството на площада свири банда. Какво повече да иска жаден за сензации журналист?

— Интервю с нашумелия старши инспектор Хари Хуле?

— Засега ще стоим тук. Знаеш ли кога точно е убит?

— Няколко минути след седем.

— Значи е изминал около час. Защо никой не ме потърси?

— Нямам представа. Шефът ми се обади към седем и половина. Очаквах ти вече да си пристигнал на местопрестъплението…

— И реши да ме осведомиш по своя инициатива?

— Е, нали си уж старши инспектор.

— Уж — промърмори Хари и хвърли цигарата на земята.

Тя потъна в мекия сняг.

— Не след дълго всички съществени следи ще изчезнат под половинметров сняг — въздъхна Халвуршен. — Нищо ново.

— И без това няма да открием никакви обективни находки — сви рамене Хари.

Към двамата се приближи Беате със сняг в русата коса. Държеше с два пръста малко найлоново пликче с празна гилза.

— Грешиш — обърна се Халвуршен към Хари с победоносна усмивка.

— Деветмилиметров — намръщи се Беате. — Най-често срещаните патрони. Само това имаме.

— Забрави какво имаме и какво — не. Какво е първото ти впечатление? Не мисли, просто говори.

Беате се усмихна. Познаваше методите на Хари. Първо интуицията, после фактите. Защото интуицията всъщност се основава на факти. Тя представлява цялата информация, която ни дава местопрестъплението, преди мозъкът да я облече в словесен облик.

— Площад „Егер“ е едно от най-оживените места в Осло и съвсем закономерно присъствието на тълпата е способствало за заличаване и замърсяване на следите от престъплението, ако е имало такива, макар че пристигнахме само двайсет минути след убийството. В момента лекарите преглеждат тялото. Най-вероятно е бил убит само с един изстрел. Право в челото. Професионално изпълнение. Ето това ми подсказва интуицията.

— По интуиция ли ще разследваме убийството, старши инспекторе?

Тримата се обърнаха към гласа зад гърба им — Гюнар Хаген в зелено камуфлажно яке и черна вълнена шапка; и лека усмивка на устните.

— Длъжни сме да опитаме всичко, което би дало резултат, шефе — отговори Хари. — Какво ви носи насам?

— Нали тук започна работата по случая?

— Горе-долу.

— Бярне Мьолер е предпочитал да стои в кабинета си, така разбрах. Лично аз обаче съм на мнение, че командирът трябва да е на бойното поле. Само един изстрел ли е произведен? Халвуршен?

Младият полицай се сепна.

— Според свидетелите, с които разговаряхме — да.

— Как описаха убиеца? — Хаген размърда пръсти в ръкавиците си.

— Мъж — погледът на Халвуршен сновеше трескаво между началника и Хари. — Засега знаем само това. Вниманието на хората било насочено към музикантите, а и всичко се случило много бързо.

— От такава многобройна тълпа все някой трябва да е забелязал извършителя! — изсумтя недоволно Хаген.

— И аз така мисля — кимна Халвуршен. — Но засега нямаме точни сведения къде е стоял убиецът.

— Ясно — пак леката усмивка.

— Убиецът се е намирал точно пред жертвата — намеси се Хари. — Помежду им е имало максимум два метра.

— И как разбра? — обърна се към него Хаген, а впрочем и останалите.

— Убиецът е знаел отлично, че ако искаш да застреляш някого с малокалибрено оръжие, трябва да се прицелиш в главата. Щом е стрелял само веднъж, значи се е уверил в успеха на начинанието си, тоест видял е дупката в челото на жертвата и е разбрал, че не се налага да стреля пак. Ако проверите следите от барутни частици по дрехите му, ще видите, че съм прав. Най-много два метра.