Ю Несбьо - Спасителя

Точно в седем вечерта една ръка в края на дългата маса се вдигна и звънна със звънче. Приказките утихнаха. Всички погледи се насочиха към жена на около двайсет и пет. Тя обходи лицата на присъстващите с директен, безстрашен поглед. Имаше тесни, строги устни, смекчени с червило; дълга гъста руса коса, събрана на тила с най-обикновена шнола. Бе отпуснала спокойно и самоуверено големите си ръце върху масата. Тази жена отговаряше на определението „симпатична“, тоест с хубави черти, но без онова очарование, което би я направило „пленителна“. Езикът на тялото й издаваше уравновесеност и сила. Стабилният й глас изпълни помещението и подчерта още веднъж колко добре умее да се владее:

— Здравейте, казвам се Астри и съм алкохоличка.

— Здравей, Астри! — отговори групата в хор.

Тя прегъна ръба на книгата пред себе си и зачете:

— Единственото условие да станеш член на дружеството на анонимните алкохолици е желанието да спреш да пиеш.

Продължи, а хората около масата, научили вече наизуст Дванайсетте традиции, повтаряха беззвучно с нея. В кратките паузи, когато си поемаше дъх, се чуваше песента на църковния хор, репетиращ на горния стаж.

— Днес ще говорим за Първата стъпка — обяви Астри. — А тя гласи: „Признаваме, че сме се чувствали безсилни пред алкохола и не сме били способни да се справяме с живота си.“ Ще започна и ще бъда съвсем кратка, защото съм приключила с първата стъпка.

Пое си дъх с горчива усмивка.

— От седем години не съм близвала алкохол. Всеки ден се събуждам с мисълта, че съм алкохоличка. Децата ми не знаят това. От тяхна гледна точка мама е престанала да пие, защото алкохолът я замайва бързо и тя става много лоша. В живота ми съм принудена да съчетавам умело истина и лъжа, за да постигна баланс. Всичко може да се провали, но съм решила да живея ден за ден и да бъда вярна на обещанието си да не пия. В момента работя по Единайсетата стъпка. Благодаря ви.

— Благодарим ти, Астри — извикаха присъстващите и я аплодираха, докато хорът на втория етаж възхваляше Бог.

Тя кимна на висок мъж е късоподстригана руса коса, седнал от лявата й страна.

— Здравейте, казвам се Хари — подхвана той с леко дрезгав глас. Фината мрежа от зачервени капиляри върху носа му свидетелстваше за дълъг живот извън редиците на въздържателите. — Алкохолик съм.

— Здравей, Хари.

— Тук съм съвсем отскоро. Идвам за шести или за седми път. Още не съм приключил с Първата стъпка. Тоест, осъзнавам проблема си, но продължавам да смятам, че съм в състояние да управлявам алкохолизма си. Присъствието ми тук е своеобразно противоречие, но обещах на мой приятел, психолог, да се присъединя към вас. Той твърди, че ако издържа приказките за Бог и духовното през първите няколко седмици, ще почувствам ефекта. Нямам представа дали анонимните алкохолици могат да си помогнат сами, но имам желание да опитам. Защо не?

Обърна се наляво, за да даде знак, че няма какво повече да сподели. Преди обаче хората да уважат изказването му с ръкопляскания, се намеси Астри:

— Хари, днес за пръв път вземаш отношение по време на срещите ни. Много се радвам. Би ли разказал малко повече за себе си, щом така и така си започнал?

Хари я погледна. Другите присъстващи — също, защото с поведението си тя нарушаваше общоприетата практика да не се прилага натиск върху членове на групата. Астри не отмести очи от Хари. И преди Хари бе усещал, че тя го гледа, но й обърна внимание само веднъж: измери я от главата до петите с поглед тип „асансьор“. Гледката му хареса, но още повече му се поправи друго. Когато погледът му се върна на лицето й, тя изглеждаше силно поруменяла. На следващата среща се държеше, сякаш не го забелязва.

— Не, благодаря — отвърна той.

Колебливи аплодисменти.

Докато следващият от групата говореше, Хари наблюдаваше крадешком Астри. След срещата тя го попита къде живее и му предложи да го закара до дома му. Хари се подвоуми. Хорът на горния етаж величаеше настойчиво Господ.

След час и половина двамата пушеха мълчаливо цигари и гледаха как димът оцветява спалнята в синкаво. Влажните чаршафи бяха още топли, но студът в стаята накара Астри да се завие до брадичката.

— Беше много хубаво — каза тя.

Хари не отговори. Не разбра дали думите й са въпрос.

— Изпитах оргазъм — продължи тя. — Още при първото ни любене. Това не се случва…

— Значи мъжът ти е лекар? — попита Хари.

— Попита ме преди малко. За няколко минути едва ли си е сменил професията.