Ю Несбьо - Спасителя

— Изтощен съм, инспекторе. Карайте направо.

— Според иззетите кръвни проби синът ви не е бил под наркотично въздействие преди смъртта си. С други думи, намирал се е в абстиненция. А когато един наркоман е в такова състояние, потребността от спасение може да го тласне дори дотам, да заплаши майка си с пистолет, за да се сдобие с хероин. Пристрастеният намира спасение не в самоубийството, а в иглата, която забожда в ръката, врата, слабините или където му е останала читава вена. Синът ви е намерен с доза хероин в джоба. Явно се е канил да се надруса, Холмен. Тогава няма логика, преди това да се е самоубил. Както казах, гладът за наркотик потиска всичко останало. Дори… желанието за смърт.

Биргер Холмен, заровил лице в шепите си, попита с по-ясен глас:

— Значи според вас синът ми е бил убит? И защо?

— Надявам се вие да ни отговорите на този въпрос.

Мълчание.

— Защо го направихте? Защото е заплашвал жена ви? Защото сте искали най-сетне да остави съпругата ви на мира?

— За какво по-точно говорите? — вдигна глава Холмен.

— Готов съм да се обзаложа, че сте го причакали на площад „Плата“. Купил си е дозата и си е тръгнал. Вие сте го проследили. Завели сте го в депото, защото синът ви често е преспивал там.

— Откъде да знам къде е преспивал? Що за обвинения…

— Знаели сте, разбира се. Показах снимката на охранителя и той веднага разпозна…

— Пер ли?

— Не, разпозна вас. Отбили сте се в депото през лятото, за да търсите сина си в празните контейнери.

Холмен прикова изумен очи в Хари.

— Планирали сте го много старателно. Взели сте клещи за портата. Избрали сте перфектното място за „самоубийство“ на наркоман — празен контейнер. Така сте се застраховали и срещу евентуалната поява на свидетели. Застреляли сте Пер с пистолета, който съпругата ви вече е виждала в ръката на сина ви.

Готов да се намеси всеки момент, Халвуршен не изпускаше Биргер Холмен от очи. Заподозреният обаче не направи опит да бяга. Дишаше тежко през носа. Почеса се по ръката и вторачи празния си поглед в стаята:

— Нямате никакви доказателства за теорията си.

Изрече го с примирен глас, все едно изразяваше съжаление заради печалния факт.

Хари разпери красноречиво ръце. Настъпи тишина. От улицата долетя весел звън.

— Този сърбеж ви мъчи отдавна, нали? — попита Хари.

Холмен веднага престана да си чеше ръката.

— Може ли да видя каква е тази екзема?

— Нищо особено.

— Така или иначе ще разбера причината. Изборът е ваш дали да стане тук, или в участъка.

Звънът отвън се усили. Да не би да минаваше шейна? През центъра? Халвуршен имаше чувството, че нещо ще избухне всеки момент.

— Добре — съгласи се Холмен, разкопча ръкава на ризата си и го запретна.

Върху бялата му космата ръка лъснаха две малки рани, покрити с коричка. Кожата около тях беше силно зачервена.

— Обърнете ръката — подкани го Хари.

Холмен се подчини: отдолу имаше рана със същите размери.

— Ухапванията от куче причиняват силен сърбеж, а? — попита Хари. — Особено след десет-четиринайсет дни, когато започват да зарастват. Един лекар от дежурния кабинет на „Спешна помощ“ ме предупреди да не чеша раните. И вие не бива да го правите, Холмен.

— Така ли? — Холмен се взираше в раните си с празен поглед.

— Три дупки в кожата. С отливка на въпросната кучешка челюст, захапала ръката ви, ще докажем кое точно куче ви е ухапало. А именно: мецнерът в депото. Надявам се, че схванахте, Холмен.

— Не исках… — запъна се Холмен, — … исках само да я отърва от всичко това.

Звънчетата изведнъж замлъкнаха.

— Ще признаете ли за извършеното убийство? — попита Хари и даде знак на Халвуршен.

Младият полицай започна да рови във вътрешния си джоб, но не намери нито химикалка, нито лист хартия.

Хари обърна очи с досада и му подаде своя бележник.

— Пер каза, че е изтощен до краен предел и няма сили да продължава. Искаше да откаже наркотиците. Намерих му стая в Приюта. Легло и три пъти храна на ден за хиляда и двеста крони на месец. Обещаха му да го включат в програма с метадоново лечение. Налагаше се да почака само два-три месеца. После изведнъж спря да ни се обажда. От Приюта ми казаха, че е изчезнал, без да си плати наема, и… После Пер се появи у нас. С пистолет в ръка.

— И вие сте взели решение?

— Пер беше развалина. Отдавна бях изгубил сина си. Не можех да му позволя да завлече и Перниле в дупката.

— Как се свързахте с него?

— Не съм го дебнал на „Плата“. Намерих го до Айка и поисках да ми продаде пистолета. Той ми го показа — носеше го в себе си — и ме накара да му го платя веднага. Убедих го да се срещнем в депото на следващата вечер под претекст, че съм оставил парите вкъщи. Знаете ли, всъщност се радвам, задето ме…