Ю Несбьо - Спасителя

— Защо? — Хари успя някак да прогони личните си тревоги.

Биргер Холмен бе отишъл в погребалната агенция. Хари се появи в дома им без предупреждение.

— Някога живели ли сте близо до наркоман? — изхлипа майката.

Хари не отговори.

— Крадеше всичко, до което се докопа. Примирихме се. По-точно Биргер се примири. Той е по-любящият родител от двама ни.

Лицето й се сгърчи в жалко подобие на усмивка.

— Биргер винаги защитаваше Пер. Тази есен обаче чашата преля. Пер ме заплаши.

— Заплашил ви е?

— Да, със смърт — Перниле се вторачи в снимката и избърса стъклото, сякаш е прашасало. — Един ден, преди обяд, Пер позвъни на вратата. Отказах да го пусна, бях сама. Започна да плаче и да ме умолява, но аз не се пречупих. Номерата му ми бяха пределно ясни. Върнах се в кухнята и седнах. Нямам представа как е успял да влезе, но изведнъж се изправи пред мен с пистолет в ръка.

— Със същия пистолет, с който…

— Да.

— Моля, продължете.

— Заплаши ме, че ще ме застреля, ако не отключа шкафа със скъпоценностите ми. Вътре бяха останали само няколко, другите отдавна ги беше продал. Дадох му ги и той изчезна.

— А вие?

— Аз ли? Изпаднах в нервна криза. Биргер ме закара в болницата — подсмръкна тя. — Там лекарите отказаха да ми дадат повече хапчета. Казах, че съм изпила достатъчно.

— За какви хапчета става дума?

— Вие как мислите? За успокоителни, разбира се. Била съм изпила достатъчно! Само родител със син, който не ти дава да мигнеш цяла нощ от страх, че ще се върне вкъщи, може да…

Млъкна и притисна юмрук към устата си, за да задуши риданията. Очите й плувнаха в сълзи.

— Понякога направо не ми се живее — прошепна съвсем тихо тя.

Хари едва долови думите й. Погледна бележника пред себе си. Не си бе водил никакви записки.

— Благодаря ви — кимна той.

— One night, is that correct, Sir? 7 7 One night, is that correct, Sir? (англ.) — Една нощувка: правилно ли ви разбрах, господине? — Б.пр.

Рецепционистката в хотел „Скандия“ до Централната гара в Осло, зададе въпроса, без да вдига очи от резервацията на екрана.

— Yes 8 8 Yes (англ.) — Да. — Б.пр. — отговори мъжът пред нея.

Още при влизането му тя забеляза светлото му кафяво палто. Вероятно от камилска вълна. Или имитация.

Дългите, лакирани в червено нокти на рецепционистката бягаха по клавиатурата като подплашени хлебарки. Имитация на камилска вълна в зимна Норвегия? И защо не? Приятелят й бе изпратил снимки на камили от Афганистан. Писа й, че и там става много студено.

— Will you pay by VISA or cash, Sir? 9 9 Will you pay by VISA or cash, Sir? (англ.) — Как предпочитате да платите, господине? С карта „VISA“ или в брой? — Б.пр.

— Cash. 10 10 Cash (англ.) — В брой. — Б.пр.

Тя бутна към него регистрационната бланка и химикалка и помоли да види документ за самоличност.

— No need. I will pay now. 11 11 No need. I will pay now (англ.) — Няма нужда. Ще платя още сега. — Б.пр.

Говореше английски като британец, но произнасяше съгласните като източноевропеец.

— Няма значение. Длъжна съм да погледна паспорта ви, господине. Така гласят международните разпоредби.

Той кимна с разбиране и й подаде банкнота от хиляда крони и паспорта си. Република Хърватска? Сигурно една от новообразуваните се държави на изток. Рецепционистката му върна ресто, прибра хилядарката в касата и реши непременно да провери защитните елементи на банкнотата, след като гостът отиде в стаята си. Стараеше се да поддържа високо ниво, макар да работеше в един от най-непретенциозните хотели в града. Този мъж не й приличаше на измамник, а по-скоро на… мда… как го преценяваше всъщност? Даде му пластмасова карта, обясни му на кой етаж е, как да използва асансьора, кога сервират закуската и кога трябва да освободи стаята на заминаване.

— Ще желаете ли още нещо, господине? — изчурулика тя.

Осъзнаваше, че този хотел не заслужава безупречния й английски и изисканото обслужване, което предлага. Скоро планираше да кандидатства за по-престижно място. Ако пък не я одобрят, ще престане да бъде толкова любезна.

Той се изкашля и попита къде се намира най-близката „phone booth“ — улична телефонна кабина. Не искал да звъни от телефона в стаята си.

Рецепционистката се замисли. Мобилните технологии изместиха доста успешно уличните кабинки в Осло, но тя се сети за една съвсем наблизо, на площада пред Централната гара. Въпреки че кабинката се намираше на не повече от стотина метра, тя извади малка карта на града, отбеляза маршрута до там и му разясни как да стигне. Така правят служителите в луксозни хотели от вериги като „Радисън“ и „Чойс“. Вдигна глава, за да се увери, че я е разбрал. Кой знае защо, се почувства малко объркана.