Ю Несбьо - Спасителя

— Нещо в този случай ме смущава — призна Хари, след като седнаха. — Що за младеж беше Пер?

— Трудно е да се каже — въздъхна Мартине и продължи, защото Хари я погледна въпросително: — Дългогодишната злоупотреба с наркотици причинява сериозни мозъчни увреждания и разпад на личността. Пристрастяването доминира над всичко останало.

— Разбирам, но все пак искам да ми кажете какво е вашето впечатление от него. Вие сте го познавали добре.

— За съжаление не. Питайте бащата на Пер какво беше останало от личността на сина му. Няколко пъти идва да го прибира оттук. Накрая се отказа. Сподели, че Пер започнал да ги заплашва, защото криели всички ценности в дома си. Баща му ме помоли да го наглеждаме. Обещах да направим всичко по силите си, но подчертах да не се надява на чудеса. И наистина не се получи…

Хари я погледна. По лицето й се изписа характерното за социалните работници примирение.

— Сигурно е пълен кошмар — отбеляза Хари и се почеса по ранения прасец.

— Да, никой освен наркозависимите не знае колко им е тежко.

— Говорех колко кошмарно е да си родител на наркоман.

Мартине замълча. До съседната маса се приближи момче в скъсано шушляково яке. Отвори прозрачен найлонов плик и изсипа върху хартията на замръзналия мъж тютюн, събран от стотици фасове. Тютюнът покри не само хартията, но и почернелите му пръсти.

— Весела Коледа — промърмори момчето и се отдалечи от масата с походката на грохнал старец, отличителна за злоупотребяващите с дрога.

— Кое ви смущава в случая на Пер? — поинтересува се Мартине.

— Изследванията показаха, че в кръвта му няма наличие на наркотици.

— Е, и?

Хари погледна мъжа на съседната маса. Той се опитваше отчаяно да си свие цигара, но пръстите отказваха да му се подчинят. По кафявата му буза се стичаше сълза.

— Запознат съм с особеностите на състоянието абстиненция. Пер дължеше ли пари на няколко?

— Нямам представа — отсече тя.

Категоричният й тон подсказа на Хари, че е безсмислено да се надява на отговор на следващия му въпрос.

— А дали бихте…

— Не — прекъсна го тя. — Нямам намерение да разпитвам посетителите ни. Вижте, тук идват хора, изоставени от всички, и моята задача е да им помагам, не да ти преследвам.

Хари я изгледа продължително.

— Имате право. Извинете ме за неуместната молба. Няма да се повтори.

— Благодаря ви.

— Имам само още един, последен въпрос.

— Питайте.

— Ще ми… — Хари се подвоуми, защото се притесняваше да не допусне фатална грешка, — … ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че разследвам този случай именно защото съм загрижен за доброто на хора като вашите посетители?

— Имам ли основания да ви вярвам? — наклони глава тя.

— Според мен да. Заел съм се да разнищвам подробностите по случай, дефиниран като явно самоубийство на момче, за което никой нехае.

Тя не отговори.

— Много хубаво кафе — Хари стана.

— Благодаря. Бог да ви благослови.

Хари кимна и за своя изненада усети как ушите му пламват.

На излизане спря пред охраната и се обърна, но Мартине вече не се виждаше в кафенето. Момчето в пуловера на Армията му предложи пакет с безплатна храна, но Хари отказа, загърна се в палтото си и излезе на улицата. Оттам се откриваше изглед към фиорда на Осло, където слънцето се оттегляше с алени отблясъци. Хари тръгна към река Акершелва. До прословутото внушително дърво, известно като Айка 6 6 Айка (норв.) — Дъбът. Всъщност дървото не с дъб, а бук. — Б.пр. , едно момче се олюляваше в снежната виелица със запретнат ръкав на опърпаното си шушляково яке. От ръката му стърчеше спринцовка. Усмихваше се, докато гледаше през Хари и парата, издигаща се от квартал Грьонлан.

Перниле Холмен изглеждаше още по-малка в креслото, докато гледаше Хари с големите си, зачервени от плач очи. В скута си държеше стъклена рамка със снимка на сина си Пер.

— Тук е на девет години — поясни тя.

В гърлото на Хари заседна буца. Натъжи се, защото засмяното момче на снимката едва ли е подозирало, че ще свърши в контейнер с куршум в главата. Освен това малкият Пер му напомни на Олег. Синът на Ракел често го наричаше „татко“. Хари се питаше колко ли време ще отнеме на Олег да започне да се обръща така към Матиас Люн-Хелгесен.

— Биргер, съпругът ми, редовно ходеше да търси Пер, когато синът ни не се прибираше в продължение на дни — сподели Перниле Холмен. — Молех Биргер да престане, защото нямах сили да понасям присъствието на сина ни у дома.