Ю Несбьо - Спасителя

— Ни най-малко, майор Рюе — отвърна Роберт с най-сладкия глас, на който бе способен. — Брат ми тъкмо си тръгваше.

Началникът на криминалната полиция и встъпилият в длъжност главен полицейски инспектор Гюнар Хаген млъкнаха, когато Бярне Мьолер влезе в кабинета си. Впрочем кабинетът вече не беше негов.

— Допада ли ти гледката… — попита Мьолер, като се мъчеше да звучи ведро, и добави: — … Гюнар?

Името на наследника му някак не му прилягаше в устата.

— Е, през декември Осло не е никак приятна гледка — отвърна Хаген. — Но ще се опитаме да се справим и с това.

Мьолер се канеше да попита какво има предвид Хаген с последните си думи, но се отказа, забелязвайки одобрителното кимване на началника на криминалната полиция.

— Тъкмо въвеждам Гюнар в обстановката. Ще се постарая съвсем деликатно да го посветя в особеностите на служителите ни.

— Вие двамата се познавате от преди, нали?

— О, да. Заедно служехме като кадети в Полицейската школа, както я наричаха едно време.

— В циркулярното писмо прочетох, че всяка година участваш в Биркебайнерското състезание 5 5 Биркебайнерското състезание — ски състезание между градовете Рена и Лилехамер, отстоящи на 54 км. Участниците носят и чували, тежки по около 3,5 кг. Състезанието е в памет на биркебайнерите — воини, сражавали се в гражданската война в Норвегия в края на XII век и според преданието пренесли двегодишния норвежкия принц Хокон Хоконсьон по същия маршрут. — Б.пр. — обърна се към Гюнар Хаген Мьолер. — Вероятно знаеш, че и началникът на криминалната полиция не пропуска да пробяга трасето.

— О, как да не знам — Хаген се усмихна на началника. — Понякога двамата с Турлайф бягаме рамо до рамо. И всеки се мъчи да изпревари другия.

— Я виж ти — развесели се Мьолер. — Значи, ако началникът на криминалната полиция участваше в Съвета по назначенията, човек би могъл да го обвини, че е уредил свой приятел.

Началникът се засмя сухо и предупреди Мьолер с красноречив поглед да не продължава с шегите по темата.

— Преди малко разказах на Гюнар за мъжа, когото удостои с толкова щедър подарък.

— За Хари Хуле?

— Да — кимна Гюнар Хаген. — Доколкото знам, Хуле е отнел живота на старши инспектор в полицията във връзка с онази неприятна история около контрабандния внос на оръжия. Хуле откъснал ръката на своя колега в някакъв асансьор. Чувал съм за подозрения, че именно Хуле е разпространил поверителна информация по случая в медиите. Много лоша атестация.

— Първо, така наречената от теб „неприятна история с контрабанден внос на оръжия“ представлява професионална престъпна лига с разклонения в полицията. Тази лига наводняваше Осло с евтини огнестрелни оръжия години наред — обясни Бярне Мьолер, като безуспешно се мъчеше да прикрие раздразнението в гласа си. — Въпреки съпротивата на началството Хуле разплете случая без чужда помощ с цената на години усилена работа. Второ, Хуле уби Валер при самозащита и не той му отряза ръката, а асансьорът. И, трето, не разполагаме с никакви сигурни данни кой е осведомил медиите за подробностите по случая.

Гюнар Хаген и началникът на криминалната полиция се спогледаха.

— Така или иначе — подхвана шефът, — трябва да държиш Хуле под око, Гюнар. Доколкото разбрах, наскоро приятелката му го е напуснала. А ние отлично знаем, че подобни случки правят мъже с проблемите на Хари Хуле още по-податливи на рецидиви. А това не можем да го приемем, пък ако ще да е разплел стотици случаи в отдела.

— Ще го държа изкъсо — зарече се Хаген.

— Хуле е старши инспектор — напомни Мьолер и затвори очи. — Не е редови полицай. Освен това не обича да го държат изкъсо.

Гюнар Хаген кимна и прокара длан по гъстата си коса с форма на венец.

— Кога започваш работа в Берген… — той отпусна ръката си, — … Бярне?

Мьолер беше готов да се обзаложи, че и неговото име загорча в устата на приемника му.

Докато вървеше по улица „Юрте“, Хари разбра по обувките на минувачите, че наближава кафенето „Фюрлюсе“. Момчетата от Отдела за борба с наркотиците често повтаряха, че най-голям принос за идентифициране на наркоманите имат препълнените складове за униформено облекло на въоръжените сили, защото именно с посредничеството на Армията на спасението излишъкът от обувки отива при наркозависимите. През лятото носят сини маратонки, а през зимата — черни кубинки. В комбинация със зелената найлонова торбичка на традиционния пакет с храна на Армията на спасението те представляват униформата на уличния дрогар.