Ю Несбьо - Спасителя

Той обходи помещението с поглед и за свое щастие бързо откри единствените три добронамерени лица: оттеглилия се от поста Бярне Мьолер, полицай Халвуршен и Беате Льон, младия ръководител на Отдела по експертно-криминална дейност. Никой не обърна внимание на Хари. Той, от своя страна, също не гледаше присъстващите. Беше напълно наясно, че си е навлякъл неприязънта на колегите си от Отдела за борба с насилието. Веднъж Мьолер му каза, че хората ненавиждат само една комбинация повече от намусен алкохолик, а именно намусен алкохолик с внушителен ръст. Хари, висок сто деветдесет и три сантиметра, имаше слабост към чашката и сърдитата физиономия не слизаше от лицето му. Способностите му на блестящ следовател никак не смекчаваха вината му в очите на гилдията. За никого не бе тайна, че ако не се ползваше с протекцията на Бярне Мьолер, Хари отдавна да е изхвърчал от полицията. А сега, след напускането на шефа, началството щеше да следи всяка крачка на инспектор Хуле и да го дебне кога ще сбърка. Парадоксално, но факт: разобличаването на Принца, което му лепна етикета на заклет аутсайдер, го пазеше от уволнение. Том Валер, старши инспектор в Отдела за борба с насилието, се оказа един от главните организатори на мащабния нелегален внос на оръжия в Осло през последните години. Валер приключи земния си път в локва кръв в мазето на общежитие в квартал Кампен, а на кратка церемония три седмици по-късно началникът на криминалната полиция през зъби похвали Хари за неговия принос при разобличаването на корумпирани служители в системата.

— Благодаря — кимна тогава Хари.

Плъзна поглед над събралите се колеги колкото да провери дали някой ще вдигне очи към него. Първоначално реши да се ограничи само с едно „благодаря“, но отвърнатите от него лица и недоволните усмивки разпалиха силното му негодувание и той продължи:

— Сега няма да е толкова лесно да ме изритате, защото ако някой дръзне да го направи, медиите ще се усъмнят, че този някой се бои да не погна и него.

Всички погледи се насочиха тутакси към него. В тях се четеше крайно изумление. Хари не спря дотук:

— Няма какво да се преструвате на учудени, колеги. Том Валер работеше като старши инспектор в отдела и този пост му осигуряваше възможност да осъществява контрабанда. Както знаете, беше известен с кодовото име Принца, а… — Хари направи кратка пауза, местейки очи от човек на човек; накрая се спря върху началника на криминалната полиция. — Където има принц, има и крал.

— Ей, старче! Над какво умуваш? — попита го Халвуршен и го изтръгна от спомените му.

Хари вдигна глава.

— Мисля си за кралете — промърмори той и пое чашата с кафе, която Халвуршен му подаде.

— Точно пред теб е новият крал — посочи Халвуршен.

До масата с подаръците мъж в син костюм разговаряше с началника на криминалната полиция и с Бярне Мьолер.

— Това ли е Гюнар Хаген? — попита Хари с пълна уста. — Новият шеф на полицейския отдел?

— Вече не се нарича „шеф на полицейски отдел“.

— Нима?

— Новото наименование е главен полицейски инспектор. Минаха повече от четири месеца, откакто промениха полицейските звания.

— Наистина ли? Сигурно тогава съм бил в болнични. Ти още ли се водиш редови полицай?

Халвуршен се усмихна.

Новият главен полицейски инспектор изглеждаше младолик за възрастта си. В циркулярното писмо пишеше, че е на петдесет и три години. Хари го прецени като мъж със среден ръст. Слаб, почти изпит. Мрежата от ясно открояващи се мускули на лицето, около челюстите и по врата му говореше за аскетичен начин на живот. Новият началник имаше правилна, волева уста и издадена напред брадичка. Обратната му захапка издаваше скрита амбиция. Черната му коса, макар с лека лисевина на темето, оформена като тонзура, изглеждаше доста гъста и човек би си помислил, че още не оплешивява, а просто се е спрял на по-ексцентрична прическа. Дебелите му зловещи вежди представляваха поредното доказателство, че окосмяването по тялото му вирее върху благодатна почва.

— Идва право от Въоръжените сили — промърмори Хари. — Сигурно ще въведе сутрешна физзарядка в отдела.

— Носило му се е името на съвестен полицай, преди да смени попрището.

— По информацията от циркулярното писмо ли съдиш?

— Радвам се, че си толкова положително настроен, Хари.

— Аз ли? Винаги съм склонен да дам шанс на новите хора.

— Само един шанс — натърти Беате.

Тя се бе приближила към тях. Отметна настрани късата си руса коса.