Ю Несбьо - Спасителя

— С Рикард? — изненада се тя.

— Да. Как според теб ще реагира, когато разбере, че сестра му се омъжва за мен, и то точно сега?

— А, това ли имаш предвид. Притесняваш се, защото двамата сте основните конкуренти за поста на главен мениджър, така ли?

— Знаеш отлично, че Ръководството винаги ще предпочете кандидат, женен за надежден офицер от Армията. От тактическа гледна точка ще натрупам сериозна преднина, ако сега обявя предстоящата си женитба с Теа Нилсен — дъщеря на Франк Нилсен, дясната ръка на коменданта. Но от морална гледна точка подобна постъпка не ми се струва никак приемлива.

Теа дъвчеше замислено долната си устна.

— Защо всъщност двамата с Рикард драпате толкова яростно за този пост?

— Армията пое разноските по обучението ни в Офицерската школа и четиригодишното ни следване по икономика във Висшето търговско училище. Рикард сигурно разсъждава като мен: след такъв жест човек се чувства длъжен да поеме работно място в Армията, за което, благодарение на нея, с получил нужната квалификация.

— Но може нито един от двама ви да не получи работата. Според татко досега не се е случвало в Армията да са назначавали мениджър, по-млад от трийсет и пет години.

— Знам — въздъхна Юн. — Нека си остане между нас, но често казано, предпочитам да изберат Рикард. Ще се почувствам по-спокоен.

— Как така? Та ти отговаряше за сградите под наем, собственост на Армията в Осло, в продължение на повече от година!

— Да, но в качеството си на мениджър ще се наложи да отговарям не само за Осло, а за цяла Норвегия, Исландия и Фарьорските острови. Знаеш ли например, че само на територията на Норвегия поземлената собственост на Армията надхвърля двеста и петдесет парцела, застроени с повече от триста сгради? — Юн се потупа леко по корема и се вторачи в тавана с характерната си угрижена физиономия. — Днес се погледнах в една витрина и се удивих колко съм нищожен.

Теа изобщо не чу последните му думи:

— Рикард чул отнякъде, че който получи работата, ще бъде следващият комендант.

— Нима? — разсмя се високо Юн. — Тогава със сигурност не желая да ме изберат.

— Стига глупости, Юн.

— Напълно сериозен съм, Теа. За мен най-важното е да сме заедно. Ще се откажа от кандидатурата си за мениджър и ще обявим годежа. Мога да върша и друга работа в Армията, свързана със специалността ми. Корпусите например се нуждаят от икономисти.

— Не говори така, Юн — възрази ужасена Теа. — Не разполагаме с по-добър специалист от теб и трябва непременно да те назначат на място, където да използват максимално уменията ти. Рикард е мой брат, но не притежава твоя… интелект. Ще почакаме още малко и ще им съобщим за годежа след края на конкурса.

Юн само сви рамене. Теа погледна часовника.

— Добре е да тръгнеш преди дванайсет. Вчера в асансьора Ема ми каза, че се притеснявала за мен, защото чула как вратата на апартамента ми се отваря посред нощ.

Юн стана.

— Направо не разбирам как издържаме да живеем в този блок.

Теа го стрелна с възмутен поглед.

— Тук поне хората се грижат един за друг.

— Да, права си — въздъхна той. — Грижим се един за друг. Лека нощ, Теа.

Тя се притисна до него и мушна ръка под ризата му. Не без изненада Юн усети колко потна е дланта й, все едно досега бе стискала нещо в нея. Теа се долепи плътно до него и задиша тежко.

— Теа — подхвана той, — не бива да…

Тя се вцепени. Въздъхна и извади ръката си.

Юн не бе подготвен за подобна смелост от нейна страна. Досега Теа не бе правила никакви опити да го съблазни. Точно обратното: физическата близост сякаш я плашеше. Когато Юн се прибра след първото съвещание и й каза, че според устава „Армията на спасението утвърждава половото въздържание преди сватбата като важна християнска добродетел“, Теа видимо си отдъхна и прие думите му с облекчение. Макар някои хора да виждаха голяма разлика между „утвърждавам нещо като добродетел“ и „налагам задължителна забрана“, например „не употребявай тютюн и алкохол“, Юн не възнамеряваше да нарушава обета си към Бог заради някакви стилистични нюанси.

Прегърна я, стана и отиде в тоалетната. Заключи вратата и пусна чешмата. Докато водната струя се стичаше по ръцете му, Юн се вгледа в гладката повърхност на огледалото. Тя отразяваше лицето на човек, който по принцип би следвало да е щастлив. Трябва да се обадя на Рагнхил, помисли си той. Да приключа веднъж завинаги с тази история. Юн вдиша дълбоко. Той наистина се чувстваше щастлив. Просто някои дни го изправяха пред повече трудности от други.