Ю Несбьо - Спасителя

Хари опря левия си лакът върху ръба на оградата и се помъчи да повдигне нагоре цялото си тяло, но кучето бе мушнало едната си лапа в мрежата на оградата. Хари извади фенера, стисна здраво гумената дръжка и погледна надолу да види какво представлява животното. Светлината проблесна матово в черните очи и черната муцуна. Хари замахна с фенера и удари мецнера между очите с всичка сила. Костта даже изпука. Замахна втори път и му нанесе още един удар. Уцели муцуната му. После заудря отчаяно очите му, които дори не мигнаха. Фенерът се изплъзна от ръката му и падна на земята. Кучето не отпусна хватката около крака му. Силите на Хари се топяха с всяка изминала секунда. Вече едва се държеше за оградата. Не му се мислеше какво го очаква, но нямаше как да се самозалъгва.

— Помощ!

Вятърът, който отново се бе усилил, отнесе немощния му вик. Хари промени захвата. Досмеша го. Нима ще свърши така? Ще го намерят в контейнерното депо с гърло, прегризано от куче-пазач? Пое си дъх. Зъбчатите върхове на оградата се забиваха в мишниците му, пръстите му изтръпнаха. Само след секунди щеше да се предаде. Ех, да имаше поне някакво оръжие в себе си! Или бутилка вместо малката плоска манерка! Щеше да я строши и да прободе кучето с нея.

Манерката!

Напрегна последните си сили, бръкна във вътрешния си джоб и извади плоската бутилка. Лапна гърлото, захапа здраво капачката със зъби и я отвъртя. Течността потече в устата му. По тялото му премина живителен тласък. Боже мой. Притисна очи към оградата и далечните светлини от хотел „Плаза“ и от хотел „Опера“ се превърнаха в бели ивици на черен фон. Отпусна дясната си ръка над червената паст на звяра, изплю капачката и алкохола в устата си, процеди „наздраве“ и изсипа цялото съдържание на бутилката върху кучето. В продължение на две безкрайни секунди две черни кучешки очи се взираха в Хари с безкрайно удивление, докато кафявата течност се стичаше по крака му право в зиналата уста на мецнера. Кучето пусна прасеца му. Хари чу удара на жива плът в асфалта, последван от скимтене и хъхрене. После лапите застъргаха по земята и животното потъна в мрака, от който се бе появило.

Хари се преметна през оградата. Запретна крачола на панталона си. Не му беше нужен фенер, за да прецени, че и тази вечер няма да гледа „Всичко за Ева“. Запъти се към „Спешна помощ“.

Легнал в скута на Теа, Юн слушаше със затворени очи равномерното жужене на телевизора и се наслаждаваше на спокойствието. Даваха един от любимите й сериали: „Кралят от Бронкс“. Не се ли казваше „Кралят на Куинс“?

— Пита ли брат си дали ще поеме дежурството на площад „Егер“? — попита Теа.

Беше положила ръка върху очите му. Юн усещаше лека, сладникава миризма, носеща се от кожата й: явно току-що си бе сложила инсулинова инжекция.

— Какво дежурство? — изненада се той.

Тя си дръпна ръката и го изгледа с недоумение.

— Спокойно — разсмя се Юн. — Отдавна съм се разбрал с Роберт. Съгласи се.

Тя въздъхна с леко униние. Юн хвана ръката й и пак я постави върху очите си.

— Но не му споменах, че е заради рождения ти ден. Ако му бях казал, вероятно щеше да откаже.

— Защо?

— Защото е луд по теб и ти го знаеш.

— Само ти си го мислиш.

— Но ти се притесняваш от него.

— Не е вярно!

— Тогава защо винаги се вцепеняваш, когато спомена името му?

Тя се разсмя, сигурно заради реплика от сериала.

— Запази ли маса в ресторанта? — попита Теа.

— Да.

Усмихна се и стисна ръката му. Смръщи вежди.

— Мислех си… ами ако някой ни види там заедно?

— От Армията? Изключено е.

— Да, но ако все пак се случи?

Юн мълчеше.

— Май е време да го обявим — продължи тя.

— Не знам — колебливо отвърна той. — Не е ли по-добре да изчакаме, докато сме напълно сигурни…

— Ти не си ли напълно сигурен, Юн?

Отмести ръката й от очите си и я погледна изумен.

— Какво ти става, Теа? Знаеш, че те обичам повече от всичко. Проблемът не е там.

— А къде?

Юн въздъхна и се надигна. Седна до нея.

— Не познаваш Роберт, Теа.

— Напротив — усмихна се кисело тя. — Познавам го от дете, Юн.

Юн не си намираше място.

— Така е. Обаче не знаеш някои неща. Нямаш представа какъв става, когато се ядоса. Все едно е друг човек. Наследил го е от татко. В такива моменти е опасен, Теа.

Тя облегна глава на стената и се вторачи мълчаливо пред себе си.

— Предлагам ти само да поотложим обявяването — Юн кършеше смутено ръце. — Съобразявам се не само с моя, а и с твоя брат.