Ю Несбьо - Спасителя

Не знаеше в какво се е провинил този мъж. Едва ли бе посегнал на някого: въпреки раздразнението, изписано по лицето му, мъжът зае отбранителна, почти изплашена поза, независимо че стоеше на вратата на собствения си дом. Дали е откраднал пари? Или е извършил злоупотреба? Приличаше на счетоводител. Ала едва ли се занимава с крупни суми. Имаше хубава съпруга, но изглеждаше като мъж, който си позволява забежки. Вероятно си е легнал с жена на болезнено ревнив и отмъстителен съпруг? Не. Дребните мъже с доходи малко над средните и със съпруги, чийто вид е по-атрактивен от техния, по принцип се вълнуват повече от вероятността да не би жените им да им изневерят, отколкото от собствените си възможности за похождения. Незнайно защо мъжът го дразнеше по някакъв начин. Вероятно точно там се крие причината. Мъжът е подразнил някого.

Мушна ръка в джоба си.

— Работата ми — подхвана той и опря цевта на пистолета „Лама минимакс“, купен на скромната цена от триста долара, о опънатата месингова верига на вратата — се състои в това.

Прицели се над заглушителя. Представляваше обикновена метална тръба, закрепена за нарезите, изработена от загребски ковач. Черното плътно тиксо около горната част на цевта служеше само за уплътнение. Можеше, разбира се, да купи и от така наречените качествени заглушители — много по-скъпи — но това беше напълно излишно. Така или иначе нито един заглушител не е в състояние да притъпи напълно звука от куршума, преминаваш звуковата бариера, нито шума при срещата на горещ газ със студен въздух, нито щракването на механичните части на пистолета, които се удрят една в друга. Само в Холивудските екшъни е възможно пистолетите със заглушители да изпукат леко като пуканки под капака на тенджера.

Изстрелът изсвистя като камшик. Той надникна през тесния отвор.

Мъжът от снимката падна назад, без да гъкне. Въпреки приглушеното осветление в коридора видя в огледалото на стената отражението на вратата и едното си око, широко отворено и със златен ореол. Мъртвецът лежеше, проснат върху дебел килим в бургундско червено. Дали беше персийски? Явно все пак е имал пари.

Вече имаше само малка дупка на челото.

Вдигна очи и погледна съпругата му. Ако изобщо му е съпруга. Тя стоеше на прага към някаква стая. Зад нея имаше голям жълт хартиен абажур. Закрила уста с ръка, тя го гледаше втренчено. Той й кимна. После затвори внимателно вратата, прибра пистолета в кобура, окачен на презрамка, и заслиза по стълбите. Никога не ползваше асансьор при отстъпление. Не се качваше във взети под наем автомобили, в мотоциклети или в други превозни средства, които при повреда спират. Не тичаше. Не говореше и не викаше. Евентуални показания на очевидци за гласа му също биха улеснили полицията при издирването му.

Отстъплението, макар да криеше най-много рискове, беше любимата част от работата му. Чувстваше се в безтегловност, във вакуум.

На първия стаж пак срещна портиерката. Стоеше пред вратата на жилището си. Изгледа го колебливо. Той се сбогува шепнешком с нея, но тя не отвърна на поздрава му. Само продължи да го гледа втренчено. След час полицията щеше да я помоли да опише заподозрения. И тя щеше да го направи: мъж на среден ръст, съвсем обикновен на външен вид, на около двайсет години, може би дори трийсет, но не и четирийсет. Поне по нейна преценка.

Той излезе на улицата. Париж бучеше като прииждаща буря, която обаче така и не се развихря, макар да е неумолимо надвиснала. Пусна „Лама минимакс“-а в предварително набелязан уличен контейнер. В Загреб го чакаха още два съвсем нови пистолета от същата марка. Заради поръчаната бройка му направиха отстъпка.

Когато половин час по-късно автобусът мина покрай Порт дьо ла Шапел по магистралата между Париж и летище „Шарл дьо Гол“, във въздуха трепкаха снежинки и се стелеха по земята между оределите бледожълти стръкчета трева, надигнали вкочанените си телца към мрачното небе.

Веднага след проверката на гише „Летищен контрол“ влезе в мъжката тоалетна, застана на края на редицата бели писоари, разкопча си панталона и насочи струята към белите ароматизиращи таблетки в дъното на тоалетната чиния. Затвори очи и се концентрира върху сладникавия мирис на парадихлоробензен и парфюм с аромат на лимон от „Джей & Джей Кемикълс“. По синята линия към свободата остана само една спирка. Изрече тихо името, за да усети как му въздейства: Ос-ло.

Хари седеше, облегнат на стола си в кабинет 605 в червената зона на шестия етаж на Главното полицейско управление — внушителна постройка от бетон и стъкло. Халвуршен — младият колега на Хари, с когото работеха заедно на площ от десет квадратни метра — обичаше да нарича служебното си място „Лаборатория за разкриване на убийства“. Хари, от своя страна, често си позволяваше да мачка самочувствието на Халвуршен с уточнението, че по-подходящо название би било „Лаборатория за обучение на неопитни кадри“.