Ю Несбьо - Спасителя

— Защо накуцваш, Хари?

— Снощи се сборичках с озверяло куче-пазач в контейнерното депо на пристанището.

— А ти какво търсеше там?

Хари погледна Беате, преди да отговори. Ръководната позиция в Отдела по експертно-криминална дейност й се отрази благотворно. И отделът само спечели от назначението й. Беате поначало беше отличен специалист, но Хари не бе забелязвал у нея лидерски качества. Точно обратното, нейната пословична скромност граничеше с желание да не бъде изобщо забелязвана от околните.

— Исках само да разгледам контейнера, където са намерили Пер Холмен. Я ми кажи, как е влязъл в депото?

— Прерязал е катинара с клещи. Намерихме ги до тялото му. А ти как влезе?

— Намерихте ли друго освен клещи?

— Хари, няма никакви следи от…

— Знам, знам. Намерихте ли други вещи?

— Ами обичайните: дрога, еднократна доза хероин, пластмасов плик с тютюн. Нали знаеш, събира тютюна от угарките по улицата. В джобовете му, разбира се, нямаше и пукната пара.

— А „Берета“-та?

— Серийният й номер е заличен по познатия начин. Почеркът на лигата на Принца.

Хари отдавна бе забелязал, че Беате избягва да си мърси устата с името на Том Валер.

— Мм. Пристигнаха ли резултатите от кръвните проби?

— Да. В момента на самоубийството е бил изненадващо чист. Не се е друсал през последните дни. С други думи е бил напълно адекватен и способен да го извърши. Защо питаш?

— На мен се падна приятната задача да поднеса на родителите печалната вест.

— Уф, че гадно! — възкликнаха в хор Льон и Халвуршен.

Все по-често им се случваше да казват едно и също, и то едновременно, макар да имаха връзка едва от година и половина.

Началникът на криминалната полиция се прокашля и присъстващите се обърнаха към него. Шепотът утихна.

— Бярне поиска думата — началникът се олюля на пети и направи пауза, за да засили ефекта от думите си. — Давам му я с удоволствие.

Множеството се разшумя. Хари видя леката усмивка на Бярне, обърнат към шефа си.

— Благодаря ти, Турлайф. Благодаря на теб и на началника на Главното управление за подаръка. Колеги, признателен съм за прекрасната картина.

Посочи масата с подаръците.

— Колеги? — прошепна с недоумение Хари.

— Да. Скаре и още неколцина събраха пари.

— За първи път чувам за подобно нещо.

— Сигурно са забравили да поискат от теб.

— А сега дойде моят ред да раздам малко подаръци — обяви Мьолер. — От наследството, което ще ви оставя. Първата ми скъпа вещ е тази лупа.

Вдигна я пред лицето си. Всички се разсмяха, защото лицето на бившия им шеф придоби гротескни черти зад увеличителното стъкло.

— Лупата ще отиде при момичето, което достойно защитава името на баща си. Тя е прекрасен следовател и полицай. Никога не се кичи с лаврите на успехите си, а предпочита заслугите й да бъдат приписвани на Отдела за борба с насилието. Както знаете, изследваха я специалисти по човешкия мозък, защото малцина са хората с нейния fusiform gyrus . Това момиче има дарбата да запомня всяко лице, което е виждала някога.

Хари забеляза червенината, плъзнала по лицето на Беате. Тя не обичаше да се превръща в център на всеобщото внимание. Най-малко пък искаше да блести с природната си даденост да разпознава престъпници с криминални досиета върху неясни, зърнести снимки. От Отдела за борба с грабежите продължаваха да я викат да им съдейства при заплетени случаи.

— Беате — обърна се към нея Мьолер, — надявам се да не забравиш моето лице. Вече няма да ме виждаш всеки ден. Ако случайно се колебаеш, използвай тази лупа.

Халвуршен бутна леко Беате по гърба. Мьолер й връчи подаръка си и я прегърна под бурните ръкопляскания на колегите, а тя пламна като божур.

— Следващата вещ е този стол — продължи Бярне. — Възнамерявам да подаря и него, защото както разбрах, моят наследник Гюнар Хаген си е поръчал нов, с черна кожа, висока облегалка и други екстри.

Мьолер се усмихна на новия шеф, но онзи не му върна усмивката. Само кимна.

— Столът ще отиде при полицай от Стайншер, когото още с идването му при нас настанихме в един кабинет с най-големия хулиган в сградата, стопанин на разнебитен стол. Младши, крайно време е.

— Ура! — възкликна Халвуршен.

Всички се обърнаха към него с усмивка. Той на свой ред също се усмихна.

— И накрая искам да подаря един скъп за мен предмет на специален за мен човек, който има нужда от него. Този човек с най-талантливият ми следовател и най-ужасният ми кошмар. — Мьолер извади от джоба на сакото си ръчен часовник: — На човека, който винаги се съобразява само със собствената си интуиция, със собствения си работен график и — напук на всички опити да го накараме да не закъснява за служебните ни съвещания — със собственото си разбиране за време. Надявам се моят подарък да ти помогне да си свериш часовника с колегите от отдела, Хари. Не приемай думите ми само в буквалния им смисъл.