Ю Несбьо - Спасителя

— Не бих се изразил така — възрази Хари. — Подгответе вашия разбойник, че скоро ще дойде наша сътрудница и ще му даде да си отхапе от нещо съвсем различно от човешко месо.

— Какво по-точно? — полюбопитства Халвуршен, докато внимателно изпреварваше снегорин на пътя.

— Нещо меко — обясни Хари. — Вид глина, да речем. После Беате и екипът й слагат глината в гипс, оставят я да се втвърди и хоп! — имаме модел на кучешка челюст.

— Аха. И това е достатъчно, за да докажем, че Пер Холмен е починал от насилствена смърт?

— Не.

— Ама нали каза…

— Казах, че това ще се окаже поредният факт в подкрепа на теорията ми. Липсващото звено в доказателствената ни верига.

— Разбирам. А останалите звена?

— Обичайните: мотив, оръжие на престъплението и повод. Завий надясно.

— Нещо не ми стана ясно. Съмненията за убийство се базират върху факта, че Пер Холмен е използвал клещи, за да влезе в депото, нали така каза?

— Да, точно този факт ме накара да се усъмня. Запитах се: нима е възможно наркоман, решил в безизходицата си да потърси подслон в контейнер, да прояви съобразителност, характерна за здравомислещ човек, и да се снабди с клещи за отваряне на заключена порта? Това ме подтикна да се поразровя малко. Спри тук.

— Добре, но не разбирам откъде знаеш кой е убиецът.

— Помисли внимателно, Халвуршен. Задачата не е никак трудна. Налице са всички факти.

— Мразя, когато правиш така.

— Искам само да напреднеш в професията.

Халвуршен хвърли поглед към по-възрастния си колега, за да провери дали се шегува. Слязоха от колата.

— Няма ли да заключиш? — учуди се Хари.

— Ключалките замръзнаха през нощта. Сутринта счупих ключа, докато се мъчих да го завъртя. Откога знаеш кой е виновникът?

— От известно време.

Пресякоха улицата.

— Да се досетиш кой е убиецът всъщност е най-лесната част. Винаги е човекът, най-близко до ума на следователя. Съпругът или най-добрият приятел на жертвата. Криминално проявеният съмнителен тип от близкото му обкръжение. Но никога икономът. Трудното се състои в друго: да докажеш онова, което интуицията ти подсказва. — Хари натисна звънеца до името „Холмен“. — А ние ще направим точно това. Ще си набавим онова липсващо малко парченце, способно да превърне наглед откъслечни факти без връзка помежду си в цялостна верига от доказателства.

Отвътре се чу глас по домофона:

— Да?

— Хари Хуле от полицията. Може ли…?

Последва бръмчене от задействането на механизма.

— Важно е да се работи бързо — обясни Хари. — Повечето убийства се разкриват или в рамките на двайсет и четири часа, или никога.

— Благодаря, вече съм го чувал — кимна Халвуршен.

Биргер Холмен ги посрещна на стълбищната площадка.

— Заповядайте, влезте.

До вратата на френския балкон имаше коледна елха. Още не я бяха украсили.

— Съпругата ми си почива — побърза да уточни мъжът.

— Ще се постараем да не говорим високо.

Биргер Холмен се усмихна печално.

— Говорете както ви е удобно. Няма да се събуди лесно.

Халвуршен стрелна Хари с поглед.

— Мм — изсумтя старши инспекторът. — Успокоително ли е взела?

Холмен кимна.

— Утре ще се състои погребението.

— Разбирам, поставени сте под голямо напрежение. Благодаря ви за снимката — Хари остави върху масата фотографията.

На нея Пер Холмен седеше между майка си и баща си. Закрилян или обграден — зависи от гледната точка. Настъпи мълчание. Биргер Холмен се почеса по ръката през ризата. Халвуршен се плъзна по-напред на стола, после пак се облегна назад.

— Наясно ли сте с особеностите на пристрастяването към упойващи вещества, Холмен? — попита Хари, без да го поглежда.

Мъжът смръщи вежди.

— Перниле изпи само една таблетка приспивателно. Това не я превръща автоматично в…

— Изобщо не визирам съпругата ви. Нея вероятно ще я спасите. Но аз искам да поговорим за сина ви.

— Що за въпрос? Знам, че Пер вземаше хероин. Това му съсипа живота. — Понечи да добави нещо, но се отказа. Заби поглед в масата. — Съсипа и нашия живот.

— Не се и съмнявам. Ако обаче бяхте достатъчно осведомен по въпроса за наркотичната зависимост, щяхте да знаете, че тя потиска всичко останало.

Гласът на Биргер Холмен изведнъж се разтрепери от гняв:

— Да не би да мислите, че ми казвате нещо ново, инспекторе? Нима твърдите… съпругата ми направо… той… — сълзите го задавиха — … собствената си майка…

— Знам. Но потребността от дрога го е накарала да забрави и за баща си, и за майка си — Хари си пое дъх, — и за смъртта.