Ю Несбьо - Спасителя

Той се сви от студ.

Високо, на стената на една жилищна постройка, светеше неонов термометър. Минусови температури. Дори най-слабото раздвижване на въздуха се усещаше като мраз, който пронизва палтото му от камилска вълна. Досега му вършеше отлична работа, още повече, че го купи на изненадващо изгодна цена в Лондон.

Часовникът на сградата с термометъра показваше 19:00. Тръгна на изток. Обстановката беше много благоприятна. Тъмно, забързани хора по улиците. Забеляза само две охранителни камери, но бяха насочени към два банкомата, не към минувачите. Вече изключи метрото като възможност за отстъпление заради комбинацията от множество камери и оскъден брой пътници. Осло се оказа по-малък град, отколкото очакваше.

Влезе в магазин за дрехи, намери синя плетена шапка за четирийсет и девет крони и вълнена връхна дреха за двеста, но се отказа. Спря се на тънко непромокаемо яке за сто и двайсет крони. Докато го пробваше, откри ароматизиращите таблетки от писоара в джоба на сакото си — стрити на прах и проникнали в плата.

Ресторантът се намираше стотина метра по-надолу, от лявата страна. Гардероб на самообслужване. Чудесно, помисли си той, това улеснява задачата ми. Влезе в ресторанта. Нямаше много хора. От мястото му се откриваше изглед над всички маси в помещението. До него се приближи сервитьор. Резервира масата до прозореца за шест часа на следващия ден.

Преди да си тръгне, провери тоалетната. Нямаше прозорци. Значи единственият друг изход освен главния минава през кухнята. Все едно. Не съществуват идеални за целта му места, а и едва ли щеше да се наложи да използва резервни пътища за отстъпление.

Излезе от ресторанта, погледна часовника и тръгна надолу по „Карл Юхан“, към гарата. Минувачите гледаха или в земята, или встрани. Малък град, но жителите спазваха хладна дистанция като в повечето столици. Чудесно.

Засече колко време ще му отнеме да стигне до перона за бързия влак за летището. Шест минути. Влак имаше на всеки десет минути и стигаше до „Гардермуен“ за деветнайсет. С други думи, ако се качи на влака в седем и двайсет, ще пристигне на летището в осем без двайсет. Самолетът за Загреб — директен полет — излиташе в осем и десет. Билетът беше в джоба му. Купен на промоционална цена от Скандинавски аеролинии.

Доволен, напусна новия влаков терминал, слезе по стълбите, мина под стъклен покрив — явно някогашната зала за заминаващи, където сега имаше магазини — и излезе на предгаровия площад. На картата беше отбелязан като „Йернбанеторге“. Насред площада се издигаше статуя на тигър, двойно по-голям от повечето си събратя, замръзнал точно преди скок. Около него дрънчаха трамвайни мотриси, минаваха автомобили и хора. Но той не видя никъде телефонни кабинки. В края на площада, до един навес, се бяха скупчили група хора. Приближи се към тях. Разговаряха, събрали в кръг главите си, покрити с качулки. Вероятно бяга съграждани или съседи и чакаха един и същи автобус. Гледката събуди у него неясен спомен…

След като вземеха някакви пликчета, мършавите хора се отдалечаваха от площада с приведени срещу ледения вятър гърбове. Разбра какво се случва пред очите му. В Загреб, а и в други европейски градове, бе виждал как се продава хероин, но никъде търговията не се осъществяваше толкова явно като тук. Сети се на какво му напомнят събралите се хора. На тълпите, в които попадна и той, след като сърбите се оттеглиха. Тълпите от бежанци.

Недалеч от навеса спря бял автобус. Вратите се отвориха, но не се качи никой. Към автобуса се приближи девойка. Веднага разпозна униформата й. Армията на спасението. Забави крачка. Девойката помогна на една от жените да се качи в автобуса. Последваха я двама мъже.

Той спря. Сигурно е чиста случайност, помисли си. Нищо повече. Обърна се. И там, на стената на малка часовникова кула, видя три телефонни кабинки.

Обади се в Загреб и я увери, че всичко върви по план.

— Последната ти задача — повтори тя.

Фред го осведоми, че на стадион „Максимир“ до почивката между двете полувремена сините лъвове от „Динамо Загреб“ водят срещу „Риска“.

Разговорът му струва пет крони. Часовникът на кулата показваше 19:25. Обратното броене започна.

Групата се събираше в енорийския дом на църквата в Западен Акер.

От двете страни на чакълестата пътечка към малка тухлена постройка до гробището бе натрупал сняг. В стая за събирания, обзаведена само с пластмасови столове, наредени до стените, седяха четиринайсет души. Ако в помещението влезеше някой непосветен в заниманията им, би си помислил, че съседи от обща кооперация са свикали събрание. Иначе нищо по лицата, възрастта, пола или дрехите на присъстващите не издаваше по какъв повод са дошли. Ярката светлина се отразяваше в прозорците и в линолеума на пода. Хората си бъбреха тихичко. Чуваше се шумолене от картонени чаши. От време на време просъскваше току-що отворена бутилка с газирана минерална вода.