Ю Несбьо - Спасителя

— Колко? — прекъсна го Хари.

— Какво колко?

— Колко му предложихте за оръжието?

— Петнайсет хиляди крони.

— И?

— Той дойде на уреченото място. В пистолета нямаше патрони. Никога не го бе зареждал.

— Но вие сте имали представа, че е от стандартен калибър, и сте купили патрони, нали?

— Да.

— Първо му платихте или първо…

— Моля?

— Няма значение.

— Разберете, страдахме не само ние двамата с Перниле. Всеки ден удължаваше допълнително агонията на Пер. Синът ми отдавна беше мъртъв и чакаше само… някой да спре сърцето му, което упорито продължаваше да бие. Пер чакаше своя… своя…

— Спасител.

— Да, спасител.

— Но не е ваша работа да решавате кога синът ви да се отърве от нещастието си, Холмен.

— Така е. Бог разполага с човешкия живот.

Холмен наведе глава и промърмори нещо под носа си.

— Моля? — не чу Хари.

Холмен вдигна очи, но те блуждаеха безцелно из въздуха.

— Когато обаче Господ не си върши работата, някой друг трябва да го отмени.

Кафеникав сумрак обгръщаше светлините на улицата. Заради натрупалия сняг в Осло дори през нощта не ставаше напълно тъмно. Звуците се чуваха глухо, сякаш обвити в памук, а пращенето на снега под ботушите им звучеше като далечен залп на фойерверки.

— Защо не го заведохме в участъка? — попита Халвуршен.

— Няма да избяга. Нека поговори с жена си. След няколко часа ще изпратим кола да го прибере.

— Голям актьор.

— Така ли мислиш?

— Ами да, нали каза, че щял да си изплаче вътрешностите, когато си му съобщил за смъртта на сина му?

— Още много имаш да учиш, младши — поклати глава Хари.

— Осветли ме, мъдрецо! — Халвуршен ритна ядосано снега.

— Извършването на убийство представлява много екстремно преживяване и мнозина убийци го изтласкват в подсъзнанието си. Дни наред го възприемат като позабравен кошмар. Неведнъж съм виждал такава реакция. Едва когато друг човек им съобщи какво се е случило, убийците осъзнават, че кошмарните спомени не са плод на въображението им, а действителност.

— На мен поне този Холмен ми се стори доста хладнокръвен.

— Не забеляза ли, че е напълно съкрушен? Перниле Холмен май се оказа права: съпругът й наистина е по-любящият родител от двамата.

— Любящ ли? Та той е убиец! — не сдържа възмущението си Халвуршен.

Хари сложи ръка върху рамото му.

— Помисли добре. Нима действията му не са проява на необятна бащина любов? Та той е пожертвал единствения си син.

— Но…

— Знам колко необяснимо ти се струва Халвуршен. Ще се наложи да свикнеш с такива морални парадокси. Ще се превърнат в неизменна част от ежедневието ти.

Халвуршен дръпна отключената врата на колата, но тя се оказа замръзнала. В прилив на внезапна ярост той я раздруса ожесточено и тя се отлепи от гуменото уплътнение на каросерията. Ако се съдеше по произведения звук, сякаш раздра парче плат.

Качиха се вътре. Халвуршен завъртя контактния ключ, без да спира да се удря ожесточено по челото с другата ръка. Двигателят запали с рев.

— Халвуршен… — подхвана Хари.

— Все едно. Случаят е разрешен, шефът ще остане доволен — прекъсна го младият полицай и излезе на уличното платно точно пред един камион.

Шофьорът натисна клаксона. Халвуршен му показа среден пръст в огледалото.

— Нека се усмихнем и да го отпразнуваме, а? — продължи иронично той и поднови ударите по челото си.

— Халвуршен…

— Какво? — сопна се той.

— Отбий встрани.

— Какво?

— Веднага!

Халвуршен спря до тротоара, пусна волана и се вторачи пред себе си. Докато разпитваха Холмен, по стъклото бе плъзнало истинско нашествие от рози от скреж с бързината, с която никнат гъби. Халвуршен дишаше тежко, на пресекулки. Гърдите му се повдигаха бурно.

— Понякога просто работата не върви — каза Хари. — Само не падай духом.

— Няма — отвърна Халвуршен.

— Не позволявай това да те сломи.

— Няма.

Хари сложи приятелски ръка на гърба му. След няколко минути младият полицай се успокои.

— Така те искам, момче — усмихна се Хари.

После, докато колата бавно си проправяше път в натовареното движение, двамата пътуваха в мълчание.

Намираше се на най-високата точка от най-оживената пешеходна улица в Осло, наречена на шведско-норвежкия крал Карл Юхан. Запомни добре картата, която взе от хотела, и знаеше, че постройката на запад, чийто силует се мержелее в сумрака, е Кралският дворец, а другата, на изток — Централната гара на Осло.