Ю Несбьо - Спасителя

Хари кимна.

— Чуваш ли звука?

— Какъв звук?

— От часовник. Твоят ли е?

— Не нося часовник. Сигурно е твоят.

— Невъзможно. Моят е електронен. Не тиктака.

Тя сложи ръка върху корема му. Хари се измъкна от леглото. Стъпи бос върху леденостудения линолеум.

— Искаш ли чаша вода?

— Мм.

Хари влезе в банята и се погледна в огледалото, докато водата течеше. Как се изрази Астри? Очите му издавали самота? Наведе се напред, но забеляза само сини ириси, малки зеници и мътни склери, прорязани от червени нишки. Когато каза на Халвуршен, че Ракел го е зарязала, младият му колега го посъветва да се утеши с други жени. Или както поетично се изрази Халвуршен: „чукай наред, за да ти мине меланхолията“. Хари обаче нямаше нито желание, нито сили. Просто защото знаеше, че всяка жена, която докосне, ще се превърне в Ракел. А той имаше нужда да я забрави, да я премахне завинаги от кръвта си, както наркоманът трябва да изчисти организма си от отровата. Хари не желаеше да лекува любовната си мъка с метадон.

Ала Халвуршен вероятно имаше право. Защото днешното преживяване с Астри му хареса. Вместо обичайно настъпващата празнота, след като потиснеш едно желание чрез удовлетворяването на друго, Хари почувства прилив ма енергия. И спокойствие. Тя задоволи потребностите си и на него му хареса как го направи. Какво му пречи и той да постъпва като нея?

Отстъпи крачка назад и огледа тялото си в отражението. През последната година отслабна. Тлъстините му се стопиха, но с тях изчезнаха и мускулите. Заприлича на баща си. Съвсем логично.

Върна се в леглото с голяма половинлитрова чаша вода. Двамата пиха от нея. После тя се сгуши в обятията му. Отначало кожата и беше влажна и студена, но после се стопли.

— Разкажи ми — помоли тя.

— Какво да ти разкажа? — Хари гледаше как димът оформя кръгче във въздуха.

— Как се казва тя? Жена е, нали?

Кръгчето се разпадна.

— Идваш на сбирките ни заради жена.

— Може би да.

Хари наблюдаваше как пепелта изяжда цигарата, докато й разказваше за Ракел. Жената в леглото му не го познаваше добре, стояха на тъмно и думите започнаха да се леят от устата му. Издигаха се и се изгубваха като изтъкани от цигарен дим. Сигурно така се чувства човек на изповед, помисли си той. Просто се освобождава от огромно бреме. Излива си душата, както казваха анонимните алкохолици. Постепенно се отпусна съвсем. Разказа й как Ракел го изхвърли от къщата преди година с обвинението, че е обсебен от желанието да разобличи къртицата в полицията с прозвището Принца. А когато събра достатъчно доказателства срещу Принца, той отвлече от детската градина Олег, сина на Ракел, и го държа като заложник, за да попречи на Хари да го залови. Като се има предвид, че Олег видя как Хари уби похитителя му в асансьора в квартал „Кампен“, детето преживя травмата сравнително бързо. Ракел обаче не успя. Две седмици след отвличането на Олег тя, узнала всички подробности около случая, каза на Хари, че не го иска повече в живота си. Или по-точно, близо до Олег.

Астри кимна.

— Напуснала те е заради стреса, който си им причинил?

— Не — поклати глава Хари. — Защото се боеше, че тепърва ще ги въвлека в нови нещастия.

— Нима?

— Опитах се да я убедя, че случаят е приключен, но не успях. „Напълно си вманиачен“, твърдеше тя, „никога няма да спреш да преследваш престъпници на свобода“ — Хари изгаси цигарата си в пепелника върху нощното шкафче. — Според Ракел непрекъснато ще се занимавам с опасни хора, а те могат да навредят на нея и на Олег. Не било по силите й да понесе подобно бреме.

— Доколкото разбирам, май тя е била обсебена, не ти.

— Не, не — усмихна се Хари. — Права е.

— Така ли? Обясни ми.

Хари вдигна рамене.

— Подводница… — подхвана той, но се задави и млъкна.

— Каква подводница?

— Тя ме нарече така. Бил съм като подводница. Слизал съм в морските дълбини, където не може да се диша, и съм изплувал само веднъж на два месеца. Тя не желаела да ме придружава на дъното. Съвсем логично.

— Още ли я обичаш?

Хари не беше сигурен дали посоката на разговора му допада. Пое си дълбоко въздух. В главата му за пореден път се разигра сцената при последния му разговор с Ракел.

Неговият глас, нисък, накипял от възмущение и страх:

— Подводница, така ли?

Гласът на Ракел:

— Признавам, сравнението не е никак сполучливо, но разбери…

Хари вдига отбранително ръце:

— Напротив, сравнението е блестящо. Тогава какъв е този твой… лекар? Самолетоносач?