Ю Несбьо - Спасителя

Хари влезе при Скаре. Той разговаряше по телефона, застанал зад бюрото.

— Можем да ви създадем много повече проблеми — на теб и на приятелчетата ти — отколкото очакваш, Афи. Ако откажеш да ми помогнеш и да предупредиш хората си да си отварят очите по улицата, ще се озовеш веднага на челно място в списъка с издирваните лица. Ясно ли се изразих? И така: търсим хърватин със среден ръст…

— С руса, късоподстригана коса на иглички — изсуфлира Хари.

— С руса, късоподстригана коса на иглички — повтори в слушалката Скаре. — Обади ми се, ако чуеш нещо.

Затвори.

— Навън сякаш е избухнала война. Всичко живо се е включило в издирването. През живота си не съм виждал такава повсеместна мобилизация.

— Мм — кимна Хари. — Все още ли няма следа от Юн Карлсен?

— Все едно се е изпарил. Знаем само, че с приятелката му, Теа Нилсен, имат среща на концерта довечера. Ще ги настанят в почетната ложа.

Хари си погледна часовника.

— Значи Станкич разполага с час и половина да се справи със задачата си.

— Нима?

— Позвъних в концертната зала. Всички места са разпродадени още преди четири седмици, а охраната няма да пуска хора без билети дори във фоайето. Влезе ли в сградата, Юн е в безопасност. Обади се в „Теленур“. Ако Туршилдсен е на смяна, накарай го да проследи мобилния телефон на Карлсен. Погрижи се пред концертната зала да има достатъчно полицаи, да са въоръжени и да разполагат с описание на Станкич. После се обади в кабинета на премиера да съобщиш за извънредните мерки за сигурност.

— Аз ли? — притесни се Скаре. — В… кабинета на премиера?

— Точно така. Вече си голямо момче.

Хари набра по стационарния телефон един от шестте номера, които знаеше наизуст. Останалите пет бяха на Сьос, на бащиния му дом в Опсал, на Халвуршен (мобилен), на Бярне Мьолер (домашния в Осло) и на Елен Йелтен (отдавна закрит).

— Да, моля.

— Аз съм, Ракел.

— Очаквах да се обадиш — пое си дъх тя.

— Защо?

— Защото тъкмо си мислех за теб — засмя се тихо. — Какво да се прави?

Хари затвори очи.

— Удобно ли е утре да се видя с Олег? Както се бяхме разбрали.

— Чудесно! Много ще се зарадва. Ще дойдеш ли да го вземеш от къщи? — Ракел явно долови колебанието му и побърза да добави: — Сами сме.

Хари искаше и едновременно се страхуваше да я попита какво точно означава това.

— Ще дойда към шест — отвърна той.

Според Клаус Туршилдсен мобилният телефон на Юн Карлсен се намирал в източната част на града, в кварталите Хаугерю или Хьойбротен.

— Това няма да ни помогне особено — намръщи се Хари.

След като в продължение на час снова неспокойно от кабинет в кабинет, за да проследи как върви работата, Хари се облече и предупреди колегите си, че отива в концертната зала.

Паркира на непозволено място в малка уличка близо до сградата на Външно министерство и се спусна по широките стълби към булевард „Рюсельок“. После зави надясно и се озова пред залата.

По големия открит площад пред стъклената й фасада подтичваха хора в официално облекло, подгонени от пронизващия студ. Пред входа стояха двама широкоплещести мъже в черни палта и със слушалки на ушите. Пред сградата пазеха още шестима униформени полицаи. Зъзнещите зрители на концерта ги гледаха с изумление, защото не бяха свикнали служителите на реда в Осло да носят картечни пистолети.

В лицето на един от униформените Хари позна Сиверт Фалкайд и се приближи до него.

— Не знаех, че е мобилизиран и отряд „Делта“.

— Никой не ни е викал — отвърна Фалкайд. — Обадих се в „Защита на населението“ да питам с какво можем да помогнем. Той беше твой партньор, нали?

Хари кимна, извади кутия с цигари от вътрешния си джоб и я поднесе на Фалкайд, но той само поклати отрицателно глава.

— Юн Карлсен още ли не се е появил?

— Не. След идването на министър-председателя няма да пускаме повече хора в почетната ложа. — В същия миг пред сградата спряха два черни автомобила. — Ето го и него!

Премиерът излезе и охраната бързо го поведе към входа. Преди вратата да се затвори, Хари зърна комитета по посрещането му: широко усмихнатия Давид Екхоф и притеснената Теа Нилсен, и двамата в униформи на Армията на спасението.

Хари запали цигара.

— Мамка му, колко е студено. Не си чувствам ръцете и половината глава — оплака се Фалкайд.

Завиждам ти, помисли си Хари.

След като изпуши половината цигара, старши инспекторът каза:

— Няма да дойде.

— Така изглежда. Дано само не е намерил Карлсен.