Ю Несбьо - Спасителя

— Роберт — промълви Мартине. — Боже мой. Отишла е при Роберт.

— Да. Не му е казала кой й го е причинил, но Роберт вероятно се е досетил, че става дума за Юн. Защото за Роберт посегателствата на брат му отдавна не са били тайна.

Мартине мълчеше. Сви се на дивана, прибра колене към гърдите си и обгърна с ръце голите си рамене, сякаш замръзваше или просто искаше да се скрие в себе си.

Най-сетне започна да говори. Шепнеше толкова тихо, че Хари чуваше тиктакането на часовника от Бярне Мьолер.

— Бях на четиринайсет. Докато ме изнасилваше, лежах неподвижно и си представях, че ако се съсредоточа максимално, ще видя звездите през тавана.

Мартине продължи да разказва: за топлия летен ден в „Йостгор“, за флирта с Роберт, за строгия, укоризнен поглед на Юн, изпълнен с дива ревност; за появата му през нощта в клозета със сгъваемия нож на брат му в ръка; за изнасилването и за болката, когато Мартине останала сама, обляна в сълзи, а Юн се прибрал в стаята си; за недоумението, с което тя чула как веднага след нещастието птиците навън започнали да пеят.

— Но изнасилването далеч не беше най-лошото — призна тя със задавен глас, макар бузите й да бяха сухи. — Най-тежко преживях друго: през цялото време Юн знаеше, че няма нужда дори да ме заплашва, за да си трая. Така или иначе нямаше да го издам, защото дори да покажех разкъсаните си дрехи и да ми бяха повярвали, винаги щеше да остане известно съмнение относно причината за изнасилването и моята вина за него. Юн го знаеше отлично. В Армията на спасението всичко е въпрос на преданост към идеологията. Нима е редно точно аз, дъщерята на коменданта, да забъркам родителите ни — моите и на Юн — в гибелен за организацията скандал? През всичките тези години Юн ме гледа с поглед, който казва „Знам. Знам как си треперила от страх и си плакала беззвучно, за да не те чуе никой. Не минава ден, без да получа поредното доказателство за нямото ти малодушие.“ — Първата сълза се търколи по бузата й. — Това е причината да го ненавиждам толкова силно. Ако беше само изнасилването, все някак щях да му простя. Но той не престана да ми демонстрира, че знае за трагедията ми.

Хари излезе от кухнята, взе салфетка от поставката в банята, върна се и седна до Мартине.

— Внимавай да не си размажеш грима — предупреди я той и й подаде салфетката. — Нали ще ходим на концерт.

Тя внимателно подсуши кожата под очите си.

— Станкич е бил в „Йостгор“ — неочаквано каза Хари. — Ти ли го заведе?

— Какви ги говориш?

— Бил е там.

— Кое те кара да мислиш така?

— Миризмата.

— Моля?

— Сладникав мирис на парфюм. Усетих го за първи път, когато му отворих вратата на апартамента на Юн. Втори път, когато влязох в стаята му в приюта, и трети път, когато се събудих в „Йостгор“ вчера сутринта. Миризмата се бе пропила в одеялото. — Хари огледа изпитателно необикновените зеници на Мартине. — Къде е той?

Тя стана.

— Време е да си тръгваш.

— Първо отговори на въпроса ми.

— Не съм длъжна да отговарям при условие, че не го укривам.

Застана до вратата. Хари се приближи до нея.

— Мартине…

— Ще закъснея за концерта.

— Той отне живота на един от най-близките ми приятели, Мартине.

Лицето й се изопна и придоби сурово изражение.

— Вероятно приятелят ти не е трябвало да му се изпречва на пътя.

Хари я пусна, все едно се бе опарил.

— Нима ще позволиш на Станкич да убие Юн просто така? А прошката? Нали уж вие в Армията на спасението държите на тези неща?

— Не аз, ти смяташ, че хората могат да се променят. Нямам представа къде се крие Станкич.

Влезе в банята и заключи вратата. Хари остана в коридора.

— Останал си с грешно впечатление за Армията на спасението — извика тя отвътре. — За нас като за всички останали прошката не е на първо място. По-важно е спасението, нали?

Въпреки студа Рикард бе слязъл от колата. Стоеше, подпрян на предния капак със скръстени ръце. Хари му кимна, докато минаваше покрай него. Младият мъж не реагира.

В шест и половина вечерта в Отдела за борба с насилието кипеше трескава суматоха.

Хари откри Ула Ли до факса. Погледна постъпващото съобщение. С подател Интерпол.

— Какво става, Ула?

— Гюнар Хаген се обади на всички колеги в града. Събира ни по спешност. Тук сме до един. Ще пипнем виновника за смъртта на Халвуршен.

В гласа на Ли звучеше сурова решителност, която отразяваше цялостната атмосфера на шестия етаж.