Ю Несбьо - Спасителя

— И?

— Вътре имало следи от борба, а чаршафите… били опръскани с кръв, Лисе. А от Юн Карлсен нямало и следа. Под леглото полицаят намерил сгъваем нож със засъхнала кръв по острието.

Той отвори очи. В огледалото жена му забеляза колко са зачервени.

— Положението е много лошо, Лисе.

— Разбирам, скъпи, разбирам. Но… кого сте застреляли тогава в депото?

Гюнар Хаген преглътна с мъка и поклати глава:

— Нямам представа, Лисе. Знаем само, че човекът е живял в един от контейнерите, а в кръвта му има следи от хероин.

— Боже мой, Гюнар…

Сложи ръка върху рамото му и се опита да улови погледа му в огледалото.

— Той възкръсна от мъртъвците на третия ден — прошепна Хаген.

— Какво?

— Спасителя. Убихме го в нощта срещу събота. Днес е вторник. Третият ден.

Мартине Екхоф беше толкова красива, че на Хари му секна дъхът.

— Здрасти — поздрави тя с дълбокия си алт, запечатал се в съзнанието на Хари още от първата им среща в кафене „Фюрлюсе“.

Тогава Мартине носеше униформа, а сега стоеше пред него в семпла елегантна рокля без ръкави, лъскава и черна като косата й. Очите й изглеждаха още по-големи и тъмни от обикновено, а кожата й — прозрачнобяла и нежна.

— Виж как съм се издокарала — засмя се тя.

Вдигна ръка с невероятно женствено движение като грациозна танцова стъпка. В ръка държеше бяло седефено мънисто с форма на сълза, което отразяваше оскъдната светлина от стълбището. Другото мънисто вече красеше ухото й.

— Влез — покани го тя и се отмести.

Хари прекрачи прага и се озова право в обятията й.

— Толкова се радвам, че дойде — привлече главата му към себе си и топлият й дъх лъхна в ухото му, докато шепнеше: — Не спирам да мисля за теб.

Хари затвори очи и жадно притисна малкото й, гъвкаво като на котка тяло. За втори път в рамките на по-малко от двайсет и четири часа я прегръщаше така. Не искаше да я пуска. Защото знаеше, че е за последен път.

Едната й обица се бе долепила до бузата точно под окото му като отдавна потекла изстинала сълза.

Внимателно се освободи от прегръдката й.

— Какво има? — изненада се тя.

— Хайде да поседнем — предложи Хари. — Трябва да поговорим.

Влязоха във всекидневната и Мартине се настани на дивана. Хари застана до прозореца, загледан в улицата.

— Навън има кола, а шофьорът гледа насам — отбеляза той.

— Рикард е — въздъхна тя. — Чака ме, за да ме закара до концертната зала.

— Мм. Знаеш ли къде е Юн, Мартине?

Хари прикова очи в отражението на лицето й в прозореца.

— Не — погледите им се срещнаха в стъклото. — От начина, по който ме питаш, си правя извода, че нещо те кара да смяташ, че знам.

В гласа й не остана следа от гальовния тон.

— Преди малко влязохме в апартамента на Роберт да проверим дали Юн не е там. Натъкнахме се на легло, изпоцапано с кръв.

— От теб научавам — отвърна тя с неподправено учудване.

— Знам. В момента съдебните медици проверяват кръвната група. Всъщност резултатите от експертизата вече трябва да са излезли. Почти съм сигурен какво са открили.

— Кръвта е на Юн? — попита тя, останала без дъх.

— Ще трябва да те разочаровам. Не е на Юн.

— Защо говориш така?

— Защото именно той те е изнасилил.

В стаята настъпи тишина. Хари се стараеше да диша съвсем безшумно; чу как Мартине си пое панически дъх и преди да е стигнал до дробовете й, го издиша на пресекулки.

— И кое ти дава основание да мислиш така? — попита тя с леко потреперващ глас.

— Каза ми, че се е случило в „Йостгор“. Изнасилвачи не се срещат толкова често. Юн Карлсен обаче е точно такъв. Кръвта в леглото на Роберт е на момиче на име София Михолеч. Снощи е отишла в апартамента, защото Юн Карлсен я е принудил. Влязла е с ключ, който преди време й е дал Роберт, най-добрият й приятел. След като изнасилил София, Юн я е пребил. Девойката призна, че не се случва за първи път.

— Какво?

— По думите на София Юн й посегнал за първи път миналото лято в апартамента на семейството й, докато родителите ги нямало вкъщи. Юн се отбил под предлог, че инспектира жилището. Все пак това му влиза в задълженията. Той решава на кого да предостави апартаментите на Армията.

— Да не би… да я е заплашил?

— Точно така — кимна Хари. — Предупредил я, че ще изхвърли семейството й от жилището им и ще ги върне в родината им, ако София не изпълнява безпрекословно и в пълна тайна каквото й нареди. Обяснил й, че щастието или нещастието на семейство Михолеч зависи изцяло от неговото благоволение и от нейната покорност. Клетата девойка не посмяла да му се опълчи, но забременяла и имала нужда от помощ. Обърнала се към свой приятел, по-голям от нея, комуто имала доверие. Той й уредил аборт, без да я разпитва.