Ю Несбьо - Спасителя

Хари влезе в материалния склад и удари звънчето върху гишето.

— И там звъних — увери го Скаре. — Никой не вдигна.

— Отбий се да провериш. Ако не ти отвори, направо влизай, ясно?

— Ключовете са в Отдела по експертно-криминална дейност, а вече минава четири. Беате обикновено стои и до по-късно, но днес заради Халвуршен…

— Не ти трябват ключове — отсече Хари. — Вземи една щанга „кози крак“.

Хари чу звука от тътрещи се крака и зад гишето се появи мъж в синя престилка, с лице, осеяно с бръчки, и очила върху носа си. Без да удостои Хари с поглед, взе разрешителното му.

— А заповед за обиск? — колебливо напомни Скаре.

— Няма нужда от заповед. Старата важи — излъга Хари.

— Дали?

— Ако някой те разпитва, кажи, че аз съм ти наредил да влизаш. Става ли?

— Да.

Мъжът в синята престилка изсумтя недоволно. После поклати глава и подаде документа на Хари.

— Ще се чуем по-късно, Скаре. Тук има някакъв проблем.

Хари прибра телефона в джоба си и погледна с недоумение синята престилка.

— Не може да вземате два пъти едно и също оръжие, Хуле — обясни човекът.

Без да разбира какво точно иска да каже Шел Атле Урьо, Хари усети парещи тръпки по тила си. Знаеше какво означава това: кошмарът изобщо не е приключил, а тепърва започва.

Съпругата на Гюнар Хаген приглади роклята си и излезе от банята. Пред огледалото в коридора мъжът й се мъчеше да завърже черната си папийонка. Тя очакваше всеки момент той да изпуфти ядосано и да я помоли за помощ. Сутринта, след като му съобщиха за смъртта на Як Халвуршен, Гюнар заяви, че нито има настроение, нито сили да ходи на концерта. Предстоеше му седмица, изпълнена с дълги и изтощителни размишления. Съпругата му го знаеше. Понякога тя се питаше дали друг освен нея си дава сметка колко тежко преживява Гюнар кончината на свой колега. Така или иначе, по-късно през деня се обади началникът на полицията и помоли Хаген да присъства на събитието, защото Армията на спасението щяла да почете загиналия полицай с едноминутно мълчание и се налагало полицията да има свой високопоставен представител в лицето на началника на Халвуршен. Съпругата на Хаген виждаше колко зле се чувства той. Тъгата бе стиснала челото му като тесен шлем.

Той изпуфтя и свали рязко папийонката:

— Лисе!

— Тук съм — спокойно отвърна тя, застана зад него и протегна ръка. — Остави на мен.

Телефонът върху масичката под огледалото звънна. Той се наведе и вдигна:

— Да, моля.

Жена му чу мъжки глас.

— Добър вечер, Хари. Не, вкъщи съм. Със съпругата ми ще ходим на концерта на Армията и трябваше да се прибера по-рано. Какво ново?

Лисе Хаген забеляза как въображаемият шлем се стегна още повече около главата му, докато той слушаше съсредоточено.

— Да — отговори той на събеседника си. — Ще се обадя в дирекция „Защита на населението“ и ще обявя тревога. Ще повикам всички налични кадри да се включат в операцията. След малко тръгваме към концертната зала. Ще оставя телефона на вибрации и ако има нещо, веднага ми звънни.

Гюнар затвори.

— Какво има? — попита Лисе.

— Един от старши инспекторите в отдела, Хари Хуле, се отбил в склада да си вземе полагащото му се служебно оръжие. Днес му написах ново разрешително, защото в жилището му влязъл крадец и отмъкнал старото. Оказва се, че по-рано през деня някой е взел оръжие и боеприпаси с първото разрешително.

— Но това е ужасно…

— Меко казано — въздъхна Хаген. — Има и още. Хари се досетил кой може да е и се обадил в Съдебна медицина. Оттам потвърдили предположението му.

Лисе забеляза с тревога, че съпругът й пребледня. Сякаш чак сега, когато споделяше със съпругата си на глас, си даде сметка какво означават откритията на Хари:

— Кръвната проба от мъжа, когото застреляхме в депото за контейнери, не съвпада с биологичните следи и кръвта на човека, повърнал до трупа на Халвуршен и отседнал в приюта на Армията на спасението. Казано с две думи, убитият не е Христо Станкич. Ако Хари се окаже прав, в момента Станкич се разхожда на свобода. При това въоръжен.

— Значи… все още съществува опасност да убие онова изстрадало младо момче… как му беше името?

— Юн Карлсен. Да. Затова трябва веднага да се обадя в централата и да мобилизирам всички колеги в издирването на Карлсен и Станкич. — Хаген притисна очите си с кокалчетата на пръстите, сякаш болката се бе загнездила именно там. — Преди малко Хари разговарял с полицай, който влязъл в апартамента на Роберт Карлсен, за да провери дали Юн не е там.