Ю Несбьо - Спасителя

— Разбирам — Матиас притисна с пръсти горната част на носа си. — И си дошъл с молба заради теб да наруша клетвата си да пазя лекарска тайна?

— Не.

— Не?

— Не я нарушавай заради мен. Направи го заради София и родителите й и заради момичетата, които престъпникът е изнасилил и ще продължава да изнасилва.

— Колко прочувствено — усмивката на Матиас се стопи, защото Хари продължаваше да го гледа намръщено. — Трябва да си помисля, преди да ти отговоря.

— Снощи била ли е изнасилена, или не?

Матиас въздъхна.

— Хари, не ми е позволено да…

— Знам, че нямаш право да разпространяваш информация за пациентите си — прекъсна го Хари. — Аз също съм длъжен да пазя в тайна класифицираната информация. Моля те в този случай да забравиш за дълга си, но не мисли, че гледам несериозно на професионалната тайна. Искам го от теб, защото извършеното престъпление е особено жестоко, а опасността да се повтори — голяма. Ако се довериш на мен и на преценката ми, ще ти бъда благодарен. Ако ли не, не знам как ще спиш спокойно нощем.

Хари се запита колко пъти бе използвал тази лекция в подобни случаи.

Матиас премига. Устата му се отвори.

— Достатъчно е да кимнеш в знак на потвърждение или да поклатиш глава за отрицание.

Матиас кимна.

— Благодаря ти — Хари стана. — Как са Олег и Ракел? Добре ли сте всички вкъщи?

Лекарят кимна повторно и се усмихна вяло в отговор. Хари се наведе напред и сложи ръка върху рамото му:

— Весела Коледа, Матиас.

Преди да излезе от кабинета, Хари се обърна: седнал на стола, с отпуснати рамене, Матиас изглеждаше като попарен.

Последните за деня слънчеви лъчи се подаваха иззад оранжевите облаци над боровете и покривите на къщите в западната част на най-голямото гробище в Норвегия. Хари мина покрай плочата в памет на загиналите по време на войната в бивша Югославия, покрай парцела на Работническата партия, покрай надгробните плочи на министър-председателите Айнар Герхардсен и Трюгве Братли. Стигна до участъка на Армията на спасението. Както очакваше, намери София до най-пресния гроб. Седеше в снега, загърнала се в шушляковото си яке.

— Здрасти — Хари седна до нея.

Запали цигара и изпусна дима при ледения порив на вятъра. Той го отнесе надалеч.

— Майка ти ми каза, че си излязла от къщи с цветята, които баща ти купил за теб. Не беше много трудно да се сетя къде си отишла.

София мълчеше.

— Роберт е бил верен приятел, нали? Надежден душеприказчик, а не изнасилвач.

— Роберт го направи — прошепна изнемощяло тя.

— Защо тогава полагаш цветя на гроба му, София? Според мен те е наранил друг. Снощи го е направил отново. Вероятно те изнасилва редовно.

— Оставете ме на мира! — изкрещя девойката и се изправи. — Чувате ли!

Хари я хвана за лакътя и я накара пак да седне в снега.

— Роберт е мъртъв, София. Но ти си жива. Разбираш ли? Ти си жива. И ако възнамеряваш да живееш отново пълноценно, трябва да го разобличим. В противен случай ще продължи да наранява жени като теб. Не си първата, няма да бъдеш и последната. Погледни ме. Погледни ме, казах!

Избликът му я стресна и тя вдигна глава.

— Знам колко се страхуваш, София. Обещавам ти, че ще го заловя. На всяка цена. Кълна се.

Хари забеляза някакво пробуждане в погледа й. Ако не се заблуждаваше, беше искрица надежда. Хари чакаше търпеливо. София прошепна нещо неразбираемо.

— Какво каза? — попита той и се наведе към нея.

— Кой ще ми повярва? Кой ще повярва на думите ми сега, когато Роберт е мъртъв?

Хари сложи внимателно ръка върху рамото й.

— Опитай. Ще видим.

Оранжевите облаци се обагриха в червено.

— Закани се да ни съсипе живота, ако не му се подчиня. Каза, че лично ще се погрижи да ни изхвърлят от апартамента, и ще направи така, че да се приберем откъдето сме дошли. Но ние нямаме нищо в родината си. Ако бях споделила с тях, кой щеше да ми повярва? Кой друг… — тя млъкна.

— … освен Роберт? — довърши Хари и отново притихна в очакване.

На визитката Хари намери адреса на Мадс Гилстрюп и пое към дома му. Искаше да го разпита защо се е обадил на Халвуршен. По пътя мина край къщата на Ракел и Олег, също в квартал Холменколен. Не намали, само хвърли поглед към гаража. Последния път, когато мина оттук, видя джип „Чероки“, паркиран отпред. Явно на доктора. Сега обаче отвън стоеше само колата на Ракел. В стаята на Олег светеше. Хари се впусна в острите, близо 180-градусови завои между най-скъпарските къщи в Осло. Постепенно пътят се изправи и започна да се изкачва. Подмина белия обелиск на столицата — ски трамплина. Под краката му се намираше градът и фиордът, а межди заснежените острови се носеха валма от мразовита мъгла. Късият ден, който всъщност се състоеше само от изгрев и залез, примижа, а светлините в града започнаха да грейват една след друга като коледни свещи, отброяващи часовете до светлия празник.