Ю Несбьо - Спасителя

— Армията на спасението не е обикновено предприятие, Хуле. Ние вършим делата на Бог и сме длъжни да вземаме присърце проблемите на организацията.

Хари кимна. Сети се за костта от кутрето върху бюрото на Хаген.

— А после Юсеф Карлсен е напуснал и е заминал с жена си в чужбина, без останалите да разберат за провинението му?

— Предложих му да го понижа, но той, разбира се, не прие. Промяната щеше да събуди съмнения у останалите. Доколкото знам, в момента Юсеф и съпругата му живеят в Тайланд, недалеч от Банкок.

— И онази история за китайския селянин и за ухапването от змия е просто измислица?

— Не, не — Екхоф поклати усмихнат глава. — Юсеф наистина беше скептик. А тази случка го разтърси дълбоко. Юсеф се съмняваше в религията като всички нас.

— И вие ли изпитвате съмнения, коменданте?

— И аз, разбира се. Съмнението е сянката на вярата. Без способността да се съмняваш няма как да вярваш. Същото като със смелостта, старши инспекторе. Ако не изпитваш страх, как ще проявиш смелост?

— А парите?

— Юсеф настоя да ми се издължи. Целта му не е да се реабилитира. Станалото — станало, а и със сегашната си заплата в Тайланд едва ли ще успее да изплати целия си дълг. Според мен така сам си налага епитимия 65 65 Епитимия е духовно наказание, наложено от духовник на вярващ, изповядал се пред него. — Б.пр. , за да изкупи греха си. Защо да му отнемам тази възможност?

Хари кимна.

— Роберт и Юн знаеха ли?

— Нямам представа. Лично аз не съм им споменавал за злоупотребата. Постарах се прегрешенията на баща им да не попречат на кариерата им в Армията. Най-вече на кариерата на Юн. Той се превърна в един от най-ценните ни кадри. Да вземем например предстоящата сделка с наша жилищна сграда на улица „Якоб Ол“. Впоследствие вероятно ще се осъществят и други продажби. Навярно Гилстрюп ще иска да си възвърне и „Йостгор“. Преди десет години щяхме да търсим какви ли не външни консултанти, преди да подпишем договора. Сега обаче в редиците ни работят образовани хора като Юн, достатъчно компетентни да се справят и без чужда помощ.

— Значи Юн Карлсен е договорил продажбата?

— Не, какви ги говорите. Решението взе Управителният съвет. Но без предварителните проучвания и убедителните заключения на Юн не бихме се осмелили на такава крачка. Юн е човек с визия за бъдещето на Армията. Да не кажа и с визия за настоящето. Най-сериозното доказателство, че не свързвам простъпката на Юсеф със синовете му, е поканата към Юн Карлсен и Теа Нилсен да присъстват в почетната ложа, откъдето министър-председателят ще гледа тазвечершния ни концерт. — Екхоф смръщи вежди. — Днес се опитвам да се свържа с него, но не ми отговаря. Случайно да сте се чували с него?

— За жалост не. Да си представим, че Юн умре…

— Моля?

— Да си представим, че Юн бе загинал при извършеното покушение, какъвто е бил планът на убиеца. Кой ще заеме мястото му?

Давид Екхоф вдигна и двете си вежди.

— Тази вечер в концертната зала ли?

— Не, питам ви за поста му в Армията на спасението.

— А, сега ви разбрах. Рикард Нилсен. Това не е тайна за никого — позасмя се той. — Хората шушукат, че съревнованието между мен и Франк преди години се е възродило в конкуренцията между Юн и Рикард.

— И между тях ли се е породило напрежение?

— Където има хора, там се създава и конкуренция. В Армията е същото. Остава да се надяваме, че съперничеството между двама души ги амбицира да намерят своето място в организацията и да служат на общото дело. Та така — заключи комендантът и издърпа въдицата. — Дано отговорът ми ви удовлетворява, Хари. Франк Нилсен веднага ще потвърди разказаното от мен за Юсеф, но никак не ми се иска цялата история да се разчуе, предполагам разбирате защо.

— Понеже засегнахме темата за тайните в Армията на спасението, имам още един, последен въпрос към вас.

— Слушам ви — малко изнервено кимна комендантът, докато прибираше рибарските си такъми в една торба.

— Осведомен ли сте, че преди дванайсет години в „Йостгор“ е извършено изнасилване?

Според досегашните наблюдения на Хари каменната физиономия на Екхоф разполагаше с доста ограничени способи да изразява учудване, а в момента лицевите мускули на коменданта надскочиха собствените си възможности, затова старши инспекторът го прие за сигурен знак, че Екхоф никога не е чувал за престъплението.

— Навярно е станало някакво недоразумение, Хуле. Иначе би било истинска катастрофа. Коя е жертвата?