Ю Несбьо - Спасителя

Хаген се приближи до бюрото на Халвуршен, взе една острилка за моливи и започна да я изучава задълбочено.

— През първите си дни като началник на отдела допуснах доста грешки. Вероятно някои от тях са станали причина за гибелта на Халвуршен. Опитвам се да кажа… — Хаген остави острилката и си пое дъх: — … че ми се иска да ви надъхам за битка като Йошито Ясуда. Само дето не знам как…

Хари не се сещаше какво да отговори на шефа си. Затова продължи да мълчи.

— Нека се изразя така, Хари: искам да намериш онзи или онези, които са виновни за убийствата. Това е.

По време на разговора двамата мъже избягваха да се гледат в очите. Хаген плесна с ръце, за да смачка потискащото безмълвие.

— Ще ми направиш голяма услуга, ако започнеш да носиш оръжие, Хари. Останалите ще вземат пример от теб. Поне до настъпването на новата година. После ще отменя заповедта.

— Добре.

— Благодаря ти. Днес ще ти напиша ново разрешително.

Хари кимна. Хаген тръгна към вратата.

— И как с приключила японската контраатака? — попита Хари.

— С поражение — усмихна се печално Хаген и излезе.

Шел Атле Урьо работеше в материалния склад на полицията от деветнайсет години. Седнал пред фиша за футболни залози, тази сутрин той се чудеше прекалено дръзко ли е да предвиди победа на „Фулъм“ като гост в коледния двубой с „Арсенал“. Усхау обеща да му пусне фиша в обедната почивка, затова не разполагаше с много време.

Някой удари металното звънче. Урьо изруга под нос, простена и стана. Навремето той игра няколко години в първодивизионния „Шайд“, без тежки контузии да помрачат кариерата му. Затова още не можеше да си прости, че едно наглед безобидно разтежение по време на футболна среща между държавни ведомства, състояла се преди десет години, му причини толкова сериозна травма, че и до ден-днешен продължаваше да накуцва с единия си крак.

На гишето се появи рус мъж с късоподстригана коса на иглички. Урьо пое документа от ръцете му и зачете ситните букви, които сякаш се смаляваха прогресивно. Миналата седмица предложи на жена си да си купят по-голям телевизор, а в отговор тя му предложи да си запише час при очен лекар.

— Хари Хуле, „Смит & Уесън“ 38. Мдам — простена Урьо и се завлачи към оръжейния склад.

Извади доста запазен револвер: явно бившият собственик го бе щадил. Това го подсети да изиска служебното оръжие на полицая, прободен смъртоносно на улица „Гьотеборг“. Урьо взе кобур и обичайните три кутии с патрони и се върна на гишето.

— Подпишете тук, че сте получили оръжието — посочи той. — И ми покажете документ за самоличност.

Мъжът вече бе оставил служебната си карта върху гишето. Взе химикалката и се подписа. Урьо огледа с присвити от усилието очи документа и драскулките върху листа. Дали „Фулъм“ ще спре Тиери Анри?

— И стреляйте само по лошите момчета — пожела той, но не получи отговор.

Докато куцукаше към фиша, Урьо се сети на какво вероятно се дължи неразговорливостта на полицая. На служебната му карта пишеше „Отдел за борба с насилието“, а загиналият полицай май работеше точно там.

Хари паркира до красивата сграда на галерия „Хение Унста“ и пое по стръмния склон към водата.

Върху заледената повърхностна, която продължаваше до остров Снарьоя, се виждаше самотна тъмна фигура.

Стъпи предпазливо върху парче лед до брега. То се пукна. Извика Давид Екхоф по име, но мъжът върху леда не помръдна. Хари изруга. Успокои се с мисълта, че комендантът едва ли тежи по-малко от него, и пое по плуващите парчета лед, като стъпваше внимателно върху коварната им повърхност, покрита със сняг само за заблуда. Ледът обаче не се пропука под тежестта му. Придвижваше се с малки бързи крачки. Разстоянието се оказа по-голямо, отколкото му се стори от сушата. Явно затова мъжът не го чу. Хари най-сетне го приближи. Седнал на сгъваем стол, наведен над дупка в леда с кука в ръка, в палто от вълча кожа, мъжът наистина беше комендантът на Армията на спасението, Давид Екхоф.

— Сигурен ли сте, че ледът няма да се пропука? — попита Хари.

Давид Екхоф се обърна и огледа първо ботушите на старши инспектора.

— Човек никога не може да разчита на декемврийския лед във фиорда на Осло — отвърна той, а от устата му излезе сива пара. — Затова е препоръчително да ловиш риба сам. За всеки случай използвам ски. Те разпределят равномерно тежестта.

Хари кимна. Имаше чувството, че вече чува пукането на леда под краката си.

— От щабквартирата ми казаха да ви потърся тук.