Ю Несбьо - Спасителя

Отби се в три бръснарски салона. Навсякъде го отпращаха с обяснението, че нямат свободни часове заради предпразничната навалица. В четвъртия му посочиха съвсем младо момиче с дъвка в уста, седнало в ъгъла с унила физиономия. Явно девойката още се учеше на занаят. След няколко неуспешни опита да й обясни каква прическа иска, той й показа снимка. Тя спря да дъвче, погледна го изпод натежалите си от туш мигли и го попита с английския на водеща по музикалния канал „Ем Ти Ви“:

— You sure, man? 63 63 You sure, man? (англ.) — Сигурен ли си? — Б.пр.

После взе такси до улица „Безгрижие“, отключи си с ключовете, които му даде Мартине, и започна да чака. Телефонът звънна няколко пъти. Иначе всичко беше спокойно, докато не му хрумна идиотската идея да се приближи до прозореца в осветената стая.

Върна се във всекидневната.

Пак удар по вратата. Въздухът затрепери, лампата на тавана се разлюля.

— Мар-ти-не!

Чу се как настойчивият обожател се засили и се блъсна във вратата, а тя се разклати в пантите.

Извика името й още два пъти. Последваха и два удара. След това мъжът се втурна надолу по стълбите.

Влезе в стаята и застана до прозореца да види какво ще прави онзи оттук нататък. Докато отключваше вратата на колата, светлината от уличната лампа падна върху лицето му и той го позна. Същият младеж, дето го закара до приюта. Никлас? Рикард? Нещо такова. Двигателят изръмжа и колата се изгуби в зимния мрак.

След час вече спеше и сънуваше познати природни картини. Събуди се чак когато чу трополенето на стъпки пред вратата и прошумоляването на хвърлени вестници.

Хари се събуди в осем. Отвори очи и помириса вълненото одеяло, покрило половината от лицето му. Миризмата събуди някакъв спомен. Отметна го. Спа непробудно и без да сънува. Намираше се в особено, приповдигнато настроение. Казано направо: чувстваше се щастлив. Отиде в кухнята, направи кафе и си изми лицето, докато си тананикаше тихичко „Morning song“ 64 64 Morning song (англ.) — Сутрешна песен. — Б.пр. на Джим Стерк. Над невисокия хребет на изток небето аленееше като страните на девица, а до изчезването на последната звезда, съвсем избледняла, оставаха минути. Пред кухненския прозорец се разстилаше нов, тайнствен и неопетнен свят, чиито хълмове белееха на хоризонта.

Направи сандвичи със сирене, наля кафе и вода за Мартине, нареди всичко върху поднос и се отправи към спалнята.

Черната й сплъстена коса се подаваше едва-едва над одеялото. Мартине дишаше почти беззвучно. Хари сложи подноса върху нощното шкафче, седна на леглото и зачака ароматът на кафе да се разнесе из стаята.

Тя задиша неравномерно и премига. Видя го, разтърка лице и се протегна малко смутено, с неестествени движения. Сякаш някой завъртя реостат и светлината от очите й постепенно започна да става все по-силна. На устните й се появи усмивка.

— Добро утро — каза Хари.

— Добро утро.

— Закуска?

— Хм — усмивката не слизаше от лицето й. — Ти няма ли да хапнеш?

— По-късно. Засега ще се задоволя с една цигара.

Извади кутията.

— Много пушиш.

— Винаги го правя след срив. Никотинът потиска алкохолния глад.

Тя отпи от кафето.

— Не е ли парадоксално?

— Кое?

— Ти, който винаги си се страхувал да изгубиш свободата си, си станал алкохолик.

— Да, права си.

Той отвори прозореца, запали си цигара и легна до нея.

— От това ли се боиш? — попита тя и се сгуши в него. — Че и аз ще ти отнема свободата? Затова ли… не искаш… да се любим?

— Не, Мартине — Хари дръпна от цигарата, намръщи се и огледа кутията неодобрително. — Не искам, защото виждам, че се страхуваш.

Тя се вцепени.

— Така ли? — изненада се Мартине.

— Да. Нормално е. И аз на твое място бих се страхувал. Така и не успях да разбера как жените се осмеляват да делят една постеля и да живеят под един покрив с човек, който ги превъзхожда физически. — Угаси цигарата в чинийката върху нощното шкафче. — Ние, мъжете, никога не бихме събрали смелостта да го направим.

— Кое те кара да смяташ, че се страхувам?

— Усещам го. Поемаш инициативата в свои ръце и искаш ти да определяш правилата. Причината е, че се боиш какво ще се случи, ако предоставиш решенията на мен. Нямам нищо против да бъдеш активната страна, но не желая да правиш нещо, от което се страхуваш.

— Аз преценявам какво искам и какво — не! — извика тя. — Дори и да се страхувам.

Хари я погледна. Тя обви врата му с ръце и зарови лице в рамото му.