Ю Несбьо - Спасителя

Ама че нелепа история, помисли си Юн. Сигурно някой е сбъркал номера. Преглътна. Станкич бе мъртъв. Роберт бе мъртъв. Рагнхил — също. Всички измряха. Само полицаят още беше жив. И самият той. Вторачи се в сака. Стана му студено и се зави с одеялото.

Хари сви от Е6 по тесния път сред заснежените полета. Погледна небето, осеяно със звезди.

Изпитваше тревожно усещане, че всеки миг ще се случи нещо. На хоризонта зърна падаща звезда. Дали да сметне за предзнаменование гибелта на планета пред очите си?

На първия етаж на къщата в „Йостгор“ светеше. Хари спря до тротоара и забеляза електрическия автомобил. Предчувствието за наближаващо събитие се засили. Застана на вратата и долепи ухо до нея. Отвътре се чуваха тихи гласове. Почука. Три пъти, един след друг. Шепотът замлъкна, после се чуха стъпки и нежният й глас:

— Кой е?

— Хари… Хари Хуле.

Направи последното уточнение, за да не събуди подозрения у предполагаем гост на Мартине, че двамата с дъщерята на коменданта са се сближили. Отвътре се чу как тя се мъчи да отключи. Вратата се отвори. Колко очарователна е, помисли си той още щом я видя. Мартине беше облечена в мека бяла памучна риза. Очите й сияеха.

— Радвам се да те видя — засмя се тя.

— Виждам — усмихна се Хари. — Аз също.

Тя се хвърли на врата му. Хари усети колко силно бие сърцето й.

— Как ме откри? — прошепна тя в ухото му.

— Благодарение на модерните технологии.

Топлината на тялото й, блесналите й очи, въодушевлението, с което го посрещна — всичко това вдъхна на Хари усещане за неземно щастие, за прекрасен сън. Изобщо не искаше да се събужда, но се налагаше.

— Гости ли имаш? — попита той.

— Гости? Не…

— Стори ми се, че чух гласове.

— Бях включила радиото — обясни тя и го пусна. — Когато чух, че на вратата се чука, го спрях. Малко се изплаших. А си бил ти… — потупа го по ръката. — Хари Хуле.

— Всички се питат къде си, Мартине.

— По-добре.

— Повечето ти близки се тревожат.

— Ами?

— Най-притеснен е Рикард.

— О, забрави за Рикард — Мартине го хвана за ръката и го поведе към кухнята.

Извади синя чаша от долапа. На Хари не му убягна фактът, че в мивката има две чинии и две чаши.

— Не ми изглеждаш болна — отбеляза той.

— Исках просто да си почина един ден след всичко, което се случи. — Наля му кафе и му подаде чашата. — Без захар и мляко, нали?

Хари кимна. Вътре беше много топло и той си съблече якето и пуловера. После седна на масата.

— Утре обаче ще се състои коледният концерт и трябва да се връщам — въздъхна тя. — Ще дойдеш ли?

— Нали ми обеща билет…

— Ще дойдеш, нали? Кажи да! — Мартине прехапа долната си устна. — Издействах два билета в почетната ложа, три реда зад премиера, но се наложи да ги дам на друг.

— Не се тревожи.

— И без друго щеше да си седиш сам, защото ще бъда зад сцената да помагам.

— Няма значение.

— Има! — засмя се тя. — Настоявам да дойдеш.

Малката й ръка посегна към голямата му длан, стисна я и я погали. Беше толкова тихо, че Хари чуваше как кръвта бучи като водопад в ушите му.

— Докато пътувах насам, видях падаща звезда — сподели Хари. — Не е ли странно суеверието, че ако станеш свидетел на залеза на една планета, ще ти се случи нещо хубаво?

Мартине кимна мълчаливо. После стана и без да пуска ръката му, заобиколи масата и седна в скута му с лице към него. Обгърна тила му с ръка.

— Мартине… — подхвана той.

— Шшт — тя долепи показалец до устните му.

Без да отмества пръста си, се наведе и нежно го целуна.

Хари затвори очи и затаи дъх в очакване. Усещаше тежките и сладостни удари на сърцето си, но не помръдваше. Чакаше сърцето й да забие в ритъм с неговото. Мислеше за едно-единствено нещо: трябва да чака. Усети как устните й се разтвориха и езикът му инстинктивно се подаде между зъбите, за да поеме нейния. Пръстът й, все още долепен до устните му, пареше върху тях с възбуждащия вкус на сапун и кафе. Ръката й стисна по-здраво тила му. Тя натисна пръста си с език, той се раздвои като змийски и докосна неговия език. Все едно Мартине го целуна с две полуцелувки. Неочаквано тя го пусна.

— Не отваряй очи — прошепна в ухото му тя.

Хари отпусна назад глава и едва устоя на изкушението да сложи ръце върху бедрата й. Секундите минаваха една след друга. По ръката му се плъзна мекият памучен плат: ризата й се смъкна върху пода.

— Отвори ги — прошепна тя.

Хари я послуша. Не можеше да отлепи очи от нея. Лицето й излъчваше тревожно очакване.