Ю Несбьо - Спасителя

— Сега възниква и въпросът какво да правим с трупа — каза той на Фред. — Хърватските власти не разполагат с данни за гражданин на име Христо Станкич и съвсем логично не са подали искане за предаване на тленните му останки.

Само след десет секунди чу безупречния й английски.

— Предлагам ви сделка — обяви Хари.

Клаус Туршилдсен от централата на „Теленур“, отговаряща за региона на Осло, имаше една-единствена цел в живота си: да го оставят на мира. Благодарение на наднорменото му тегло, усиленото потоотделяне и киселата му физиономия желанието му в общи линии беше напълно осъществимо. Когато не можеше да избегне контакта с хора, Клаус се стараеше да поддържа максимална дистанция. Затова прекарваше по-голямата част от деня си в отделна стая с множество загрели апарати и разхлаждащи вентилатори. Макар малцина да знаеха с какво точно се занимава, за повечето му колеги не беше тайна, че работата му е жизненоважна за компанията. Потребността от дистанция вероятно бе отключила склонността му към ексхибиционизъм. Практикуваше го от няколко години и така понякога успяваше да изпита удоволствие с партньор, намиращ се на разстояние от пет до петдесет метра. Но онова, от което Клаус Туршилдсен се нуждаеше най-много, беше спокойствие. Тази седмица прекалиха с молбите за съдействие. Първо се обади някой си Халвуршен и поиска от Клаус да следи обажданията до хотел в Загреб. После с Клаус се свърза полицай на име Скаре с молба за подробна разпечатка на разговорите между двама души: Гилстрюп и Карлсен. И двамата полицаи казаха, че се обаждат от името на Хари Хуле, а Клаус Туршилдсен му беше задължен. По тази причина се наложи да вдигне и на самия Хуле.

— В „Теленур“ има специална служба, която отговаря на въпросите на полицията — напомни му сърдито Туршилдсен. — Според протокола трябва да се свържете с тях, а не с мен.

— Знам — отсече Хари и изобщо не направи опит да се оправдава. — Звъних четири пъти на жена на име Мартине Екхоф, без да получа отговор. В Армията на спасението нямат представа къде е. Дори баща й е в пълно неведение.

— Обикновено точно най-близките научават последни — отбеляза Клаус.

Не говореше от личен опит. Човек има възможност да натрупа познания за света и ако ходи на кино. В случая на Клаус Туршилдсен; ако е филмов маниак.

— Сигурно си е изключила телефона. Ще можеш ли да го локализираш? За да знам поне дали е в града.

Клаус Туршилдсен въздъхна. Престори се на отегчен, но всъщност обожаваше да върши дребни услуги на полицията. Особено ако са свързани с грижливо пазени тайни.

— Продиктувай ми номера й.

Петнайсет минути по-късно Клаус се обади на Хари и му съобщи, че СИМ-картата на Мартине Екхоф не се намира в града. Две станции в западната част на Е6 са засекли сигнали. Той обясни къде се намират станциите и в какъв радиус улавят сигнали. И понеже Хуле побърза да му благодари и затвори, Клаус реши, че му е помогнал много и доволен се върна към програмата на кината.

Юн влезе в апартамента на Роберт. Стените още миришеха на дим, а пред шкафа се търкаляше мръсна тениска. Все едно Роберт просто е излязъл да купи кафе и цигари и ще се прибере всеки момент. Юн остави пред леглото черния сак, получен от Мадс, и усили радиатора. Съблече се, пъхна се под душа и стоя под силната струя, докато кожата му почервеня и подпухна. После се подсуши, излезе от банята, седна гол на леглото и прикова поглед в сака.

Не смееше да го отвори. Защото знаеше какво ще намери под гладкия непромокаем плат. Гибел. Смърт. Сякаш още сега усещаше миризмата на разложение. Затвори очи. Имаше нужда да поразмисли.

Мобилният му телефон звънна.

Сигурно Теа се пита какво става с него. Не му се говореше с нея. Телефонът обаче продължаваше да звъни, настойчиво и неумолимо като китайско симулирано давене. Накрая Юн посегна към телефона и просъска с разтреперан от ярост глас:

— Какво има?

Не получи отговор. Погледна екрана. Не пишеше от кой номер му звънят. Определено не беше Теа.

— Разговаряте с Юн Карлсен — представи се предпазливо той.

Пак нищо.

— Ало, кой е на телефона? Ало! Чувам те, кой…

По гърба му полазиха ледени тръпки. Обзе го паника.

— Hello? Who is this? Is that you? I need to speak with you. Hello! 61 61 Hello? Who is this? Is that you? I need to speak with you. Hello! (англ.) — Ало? Кой е на телефона? Ти ли си? Трябва да говоря с теб. Ало! — Б.пр.

Чу се леко щракване. Мълчаливият събеседник сложи край на връзката.