Ю Несбьо - Спасителя

Полицаят кимна.

— Откъде знаеш, че не вземам наркотици? — изненада се Еспен Каспершен.

— Преди няколко дни те видях на „Гьотеборг“. Минах покрай теб заедно с млад мъж, а той ти подхвърли монета. Ти обаче го замери ядосано с нея. Това не е постъпка на наркоман. Те вземат и най-дребните петачета.

— Спомням си.

— Преди два дни в един бар в Загреб ми се случи същото и ме хвърли в размисъл. По-точно ми даде храна за размисъл, защото тогава предпочетох да не се задълбочавам. Сега обаче държа да разбера защо хвърли монетата по младия мъж.

— Имаше причина.

— И аз така предположих — Хари остави върху масата прозрачен плик. — Тук ли се крие причината?

Свикаха пресконференция в залата за инструктаж на четвъртия етаж. Зад катедрата застанаха Гюнар Хаген и началникът на криминалната полиция. Гласовете им отекваха в голямото помещение. Предупредиха Хари да присъства в случай че Хаген иска да се посъветва с него относно подробности от разследването. Въпросите на журналистите обаче засягаха предимно драматичната престрелка в депото за контейнери, а отговорите на Хаген се движеха в рамките на „без коментар“, „не мога да ви дам повече подробности“ и „нека оставим Комисията за разглеждане на престъпления по служба да прецени“.

На въпроса дали полицията разполага със сведения за евентуален съучастник на убиеца Хаген отговори:

— До момента — не, но продължаваме усилено работа по случая.

След края на пресконференцията Хаген повика Хари при себе си. Докато залата се изпразваше, началникът застана на ръба на подиума така, че да си осигури ръстово превъзходство над високия старши инспектор.

— Изрично наредих на всички служители с чин като твоя да носят служебното си оръжие. Дадох ти разрешително. Къде ти е пистолетът?

— Бях зает с разследването и оставих оръжието на заден план.

— Време е да размислиш кое трябва да мине на преден план.

Заповедта му отекна в залата за инструктаж.

Хари кимна.

— Това ли е всичко, шефе?

Хари се върна в кабинета си. Празният стол на Халвуршен не спираше да привлича вниманието му. Обади се в паспортната служба на първия етаж и поиска информация за всички паспорти, издадени на семейство Карлсен. Носов женски глас го попита дали това е някаква шега. Хари й продиктува ЕГН-то на Роберт и с помощта на регистъра на населението и на посредствено бързия си компютър служителката успя да ограничи търсенето до имената Роберт, Юн, Юсеф и Дорте.

— Паспортите на родителите Юсеф и Дорте са подновени преди четири години. На Юн не сме издавали паспорт. Да видим… днес компютърът се бави… а, ето. Паспортът на Роберт Карлсен е издаден преди десет години и валидността му изтича съвсем скоро. Предупредете го да…

— Той е мъртъв.

Хари набра вътрешния номер на Скаре и го извика незабавно да се яви в кабинета му.

— Нищо — въздъхна Скаре и седна върху бюрото, а не на стола на Халвуршен.

Направи го или случайно, или в прилив на необичайна за него тактичност.

— Проверих авоарите на Гилстрюп. Не открих никакви парични преводи към Роберт Карлсен или към сметки в Швейцария. Натъкнах се само на едно смущаващо теглене в брой на пет милиона крони в щатски долари от сметка на компанията. Обадих се на Алберт Гилстрюп и той без никакви заобикалки ми обясни, че с тези пари изплащали коледни премии на служителите от бреговата охрана в Буенос Айрес, Манила и Бомбай, където Мадс ходел през декември всяка година. Опитни бизнесмени, дума да не става.

— А сметката на Роберт?

— Постъпления от заплатата и малки изтеглени суми.

— А провери ли разпечатките от телефона на Гилстрюп?

— Не е звънил нито веднъж на Роберт Карлсен. Докато гледахме изходящите повиквания на семейство Гилстрюп обаче, се натъкнахме на нещо интересно. Познай кой е засипвал Юн Карлсен с обаждания, включително и посред нощ?

— Рагнхил Гилстрюп.

По лицето на Скаре се изписа разочарование.

— Нещо друго? — осведоми се Хари.

— Няма. А, сетих се. В разпечатката открихме познат номер. Мадс Гилстрюп е звънял на Халвуршен в деня на нападението срещу него. Халвуршен не е отговорил на обаждането.

— Добре. А сега искам да провериш още една сметка.

— Чия?

— На Давид Екхоф.

— На коменданта? Какво по-специално да търся?

— Не знам. Просто я прегледай.

Скаре излезе. Хари набра номера на института по съдебна медицина. Жената на телефона веднага и без никакви уговорки му обеща да изпрати по факса снимка на трупа на Христо Станкич до номера на хотел „Интернационал“ в Загреб. Хари обясни, че целта е близките да идентифицират починалия, благодари на жената, затвори и се свърза с хотела.