Ю Несбьо - Спасителя

Рикард пристъпи напред. Хари инстинктивно извади ръце от джобовете на палтото си.

— Чуй ме внимателно. Нямам представа къде се намира Мартине.

— Лъжеш!

Рикард сви юмруци. Хари съобрази колко е важно възможно най-бързо да укроти страстите и заложи на следното:

— Рикард, съветвам те да обмислиш няколко факта. Не съм от най-пъргавите, но тежа деветдесет и пет килограма. Пробивал съм с тяло дъбова врата. А параграф 127 от наказателния кодекс предвижда минимално наказание от шест месеца лишаване от свобода за нападение на обществен служител. Рискуваш да се озовеш в болница и в затвор.

Рикард го изгледа разярен.

— Ще се видим пак, Хари Хуле — закани се той, обърна се и затича между гробовете към църквата.

Имтиаз Рахим изпадна в ужасно настроение. Ядоса го разправията с брат му. Скараха се дали да сложат коледна украса в магазина. Не стига дето продаваме коледни календари, свинско месо и всякакви християнски стоки, ами и да продължаваме да гневим Аллах с още традиции на неверниците, обоснова се Имтиаз. Какво щяха да си помислят пакистанските им клиенти? Според брат му обаче било редно да се съобразяват и с другите, които пазаруват в бакалията им. Например с живущите в отсрещната сграда на улица „Гьотеборг“. Малко християнски облик на магазинчето преди празника щял да увеличи продажбите. В разгорещения им спор се наложи Имтиаз, но победата изобщо не го зарадва.

Затова посрещна отварянето на вратата с дълбока въздишка. Влезе висок широкоплещест мъж и веднага застана пред касата.

— Хари Хуле от полицията — представи се той.

В миг на безумна паника на Имтиаз му хрумна, че в Норвегия вероятно има закон, задължаващ всички собственици на магазини да ги украсят за Коледа.

— Преди няколко дни пред бакалията ви забелязах просяк. Един тип с рижава коса и ето такъв мустак — Хари показа нагледно.

— Да, познавам го. Носи ни празни бутилки.

— Знаете ли как се казва?

— Молецът. Или шишеловът.

— Какво?

Имтиаз се разсмя от сърце. Лошото му настроение се изпари.

— Понеже моли за пари и лови шишета.

— Аха — кимна Хари.

— Племенникът ми ме научи на тази шега — обясни Имтиаз.

— Оригинална е. И така…

— Нямам представа как се казва. Знам обаче къде може да го намерите.

Както обикновено, Еспен Каспершен седеше в Дайхманската библиотека на улица „Хенрик Ибсен“ 1 с купчина книги пред себе си. Изведнъж забеляза, че някой се е надвесил над него, и вдигна глава.

— Хуле от полицията — представи се непознатият и седна на стола срещу Еспен.

Една девойка хвърли крадешком поглед към тях. Новоназначените в читалнята често искаха да проверят багажа му на тръгване. Два пъти се случи да го помолят да напусне залата, защото вонята, разнасяща се от него, пречела на хората да се съсредоточат върху работата си. Досега не го бе заговарял полицай. В библиотеката, де. Иначе на улицата, докато просеше, се случваше непрекъснато.

— Какво четеш? — поинтересува се Хари.

Каспершен сви рамене. Веднага прецени, че само ще си загуби времето, ако се заеме да обяснява на полицая какъв проект е започнал.

— Сьорен Киркегор? — полицаят се помъчи да прочете авторите на другите томове. — Шопенхауер. Ницше. Да не би да си философ?

— Искам да намеря правилния път — подсмръкна Еспен Каспершен. — А за целта е нужно да разсъждавам над въпроса какво означава да си човек.

— Това не е ли основното занимание на философите?

Еспен Каспершен го огледа. Може и да го бе подценил.

— Говорих със собственика на бакалията на улица „Гьотеборг“ — обясни полицаят. — Той ми каза, че всеки ден идваш тук. А когато не четеш в библиотеката, просиш на улицата.

— Да, избрах си такъв житейски път.

Полицаят извади бележник. Еспен Каспершен му продиктува името, фамилията си и адреса си: живеел при пралеля си.

— Професия?

— Монах.

Еспен забеляза не без задоволство, че полицаят записа отговора му, без да реагира.

— Кажи ми, Еспен, защо просиш? Не си наркоман, нали?

— Мой дълг е да бъде огледало на хората, в което те да се оглеждат и да виждат кое е голямо и кое — малко.

— И кое е голямо?

Еспен въздъхна отегчено, сякаш му е омръзнало да обяснява нещо толкова очевидно:

— Милосърдието. Желанието да помогнеш на ближния си и да споделиш с него и малкото, което имаш. Това е и основното послание в Библията. В Светото писание има твърде оскъдни пасажи за сексуалните контакти преди брака, за аборта, за хомосексуализма и за правата на жените да говорят пред публика. Но за фарисеите, разбира се, е много по-лесно да разпространяват надлъж и нашир второстепенните повели в Библията, отколкото да утвърждават с думи и дела най-настойчивия призив в нея: дай половината от своето на бедния. Всеки ден измират хиляди хора, без да са чули Божието слово, защото мнозина християни стискат алчно земните си блага. Давам им възможност да размислят.