Ю Несбьо - Спасителя

Хари се усмихна.

— Какво се опитвате да ми намекнете, господин психолог?

— Щом си ме повикал, имаш нужда от мнението ми.

— И колко вземаш на час, за да кажеш на пациентите си, че изпитват срам?

— Внимавай, Хари. Алкохолът те прави не само заядлив, а и много досаден. Не съм дошъл с намерението да ти отнемам самоуважението, топките или бирата. Проблемът ти в момента обаче е, че и трите неща се намират в тази чаша.

— Винаги си прав — Хари вдигна халбата. — Точно затова трябва да изпия бирата възможно най-бързо.

Ауне стана.

— Ако искаш да поговорим за влечението ти към алкохола, ще ти запиша час в кабинета ми. Тази консултация приключи. Чаят е за твоя сметка.

— Почакай — спря го Хари. — Погледни това. — Обърна се и остави недопитата халба върху масата. — Ето с този магически трик слагам край на пиенето. Поръчвам си халба бира и я пия в продължение на час. По една глътка на всяка втора минута. Като приспивателно. После се прибирам и от следващия ден към чист. Исках да поговорим за нападението срещу Халвуршен.

След кратко колебание Ауне седна.

— Ужасяващо събитие. Осведомиха ме за подробностите.

— И каква картина се оформя пред очите ти?

— Фрагментарна, Хари. Виждам само проблясъци, нищо повече. — Ауне кимна учтиво на сервитьорката, която му поднесе чая. — Както обаче сигурно си се уверил, умея да съзирам доста повече неща от некадърниците в бранша ми. Засега виждам ясно сходство между това покушение и убийството на Рагнхил Гилстрюп.

— Да чуем.

— Дълбоко стаен, неистов гняв се разразява със страшна сила. Насилие, обусловено от неосъществени сексуални желания. Както знаеш, пристъпите на ярост са типични за емоционално нестабилните личности с резки промени в настроенията.

— Да, но този човек явно умее да контролира агресивните си пориви. Иначе щяхме да открием повече следи на местопрестъпленията.

— Добра логика. Може да става дума за подтикван от гнева си насилник — или „извършител на насилие“, както лелките в бранша настояват да наричаме такива хора — който в ежедневието си изглежда напълно уравновесен, почти кротък. В „Американски психологически журнал“ наскоро публикуваха статия за лица, които изпитват така наречената „задрямала ярост“. Аз им казвам доктор Джекил и мистър Хайд 60 60 „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ е роман от шотландския писател Робърт Луис Стивънсън, разказващ за лондонски адвокат, който страда от раздвоение на личността. Доктор Джекил и мистър Хайд са добрата и лошата страна на една и съща личност. — Б.пр. . А когато мистър Хайд се пробуди…

Ауне размаха левия си показалец, докато отпиваше от чая.

— … настава едновременно Страшният съд и апокалипсисът. Щом гневът се отприщи по някаква причина, такива хора не са в състояние да го контролират.

— Не ми звучи като ценно качество за професионален убиец.

— Определено не е. Какво намекваш?

— При убийството на Рагнхил Гилстрюп и при нападението срещу Халвуршен Станкич изневерява на стила си. Там действа съвсем различно от килъра, за когото от Европол ни изпратиха информация.

— Разгневен и нестабилен наемен убиец? Е, сигурно има лабилни самолетни пилоти и лабилни началници на атомни електроцентрали. Не всички хора работят онова, което най им приляга.

— Наздраве по този случай!

— Всъщност нямах предвид теб. Старши инспекторе, прави ми впечатление, че напоследък проявявате склонност към нарцисизъм.

Хари се усмихна.

— Ще споделиш ли с мен защо се срамуваш? — попита Ауне. — Смяташ ли, че си виновен за случилото се с Халвуршен?

— Отчасти да — Хари си прочисти гърлото. — Все пак аз му възложих да охранява Юн Карлсен. Мое задължение беше да го науча, че когато пазиш някого, трябва да носиш оръжието непрекъснато в себе си.

— Значи всичко е по твоя вина — кимна Ауне. — Нищо необичайно.

Хари извърна глава и огледа заведението. Светлините започнаха да премигват. Малцината клиенти пресушиха послушно чашите си и се загърнаха в шаловете и шапките си. Хари сложи банкнота от сто крони върху масата и избута с ритник сака под стола си.

— Ще говорим следващия път, Столе. Не съм се прибирал у дома след пътуването до Загреб. Трябва да поспя.

На излизане Хари вървеше след Ауне и въпреки това успя да устои на изкушението да се обърне за последно към недопитата халба върху масата.

При вида на счупеното стъкло на вратата на апартамента си — случваше се за втори път тази година — изруга на глас. Забеляза, че крадецът го е залепил, за да не събуди бдителността на съседите му. Не беше взел нито стереоуредбата, нито телевизора. Напълно разбираемо: техниката в дома на Хари далеч не беше последен модел. В апартамента нямаше други продаваеми ценности.