Ю Несбьо - Спасителя

Мартине започна да чете, като хвърляше поглед към снимката на Хари на служебната му карта. Полицаят гледаше над обектива, явно към фотографа, а не към апарата. Този факт говореше доста красноречиво за Хари.

— Разрешително за „Смит & Уесън“ 38 — обясни Мартине. — Подканват Хари да си го вземе от оръжейния склад на полицията срещу подписания документ.

— И кой се е подписал под разрешителното?

— Да видим… някой си… Гюнар Хаген, главен полицейски инспектор.

— С други думи, Хари не си е взел оръжието. Следователно не представлява никаква опасност. В момента е беззащитен.

Мартине премига.

— Какво ти се върти в главата?

Уличните лампи на улица „Гьотеборг“ вече светеха.

— И така — обърна се Хари към Беате. — Значи Халвуршен е паркирал тук?

— Да.

— После двамата с Юн излизат. Появява се Станкич. Първо стреля по Юн, но той се скрива в сградата. После напада Халвуршен, преди Халвуршен да успее да си извади оръжието от колата.

— Да. Когато са го намерили, Халвуршен лежал до автомобила. По джобовете на палтото, на панталона и на кръста му намерихме кръв. Не е негова. Предполагаме, че е на Станкич, който го е претърсил и е взел портфейла и мобилния му телефон.

— Мм — Хари си потърка брадичката. — Защо просто не е застрелял Халвуршен? Защо го е пробол с нож? Едва ли за да не вдига шум: откривайки стрелба по Юн, Станкич е вдигнал на крак целия район.

— И аз това се питам.

— А защо е избягал, след като е повалил Халвуршен? Нали го е пробол с ножа именно за да не му попречи да пипне Юн. Вместо обаче да се втурне след мишената си, Станкич се омита от местопрестъплението.

— Паникьосал се е. Приближил е автомобил, забрави ли?

— Не, но говорим за престъпник, който се осмелява да нападне с нож служител на реда насред улицата. Нима някаква си кола е достатъчна да го стресне? И защо е използвал нож, щом е имал пистолет?

— Да, това е въпросът.

Хари затвори очи. Беате разтъпка премръзналите си крака в снега.

— Хари, не ми се стои повече тук…

— Куршумите му са свършили — отвори очи той.

— Какво?

— Станкич е изстрелял последния си куршум след Юн Карлсен.

— Той е професионалист, Хари — въздъхна Беате. — Не би допуснал подобен гаф.

— Случило се е именно защото е професионалист — разпалено възрази той. — Ако си подготвил подробен план как да извършиш убийство и за целта ти трябват един, максимум два куршума, защо ти е да се обременяваш с излишни боеприпаси? Отиваш в чужда страна, багажът ти подлежи на строга проверка и се налага да скриеш патроните, нали?

Беате мълчеше.

— И така — продължи Хари, — Станкич изстрелва последния си куршум по Юн и не улучва. После напада Халвуршен с хладно оръжие. Защо? За да му вземе служебния пистолет и да продължи гонитбата. По тази причина сте открили следи от кръвта му по кръста на Халвуршен. Там полицаите държат оръжията си. Станкич обаче не намира револвера, защото той е останал в колата. Юн се заключва в сградата, а Станкич разполага само с нож. Отказва се и офейква.

— Чудесна теория — прозина се Беате. — Ако Станкич беше жив, можехме да го попитаме за потвърждение. Но той е мъртъв и всичко това вече няма значение.

Хари погледна Беате. Очите й бяха подпухнали и зачервени от недоспиване. Не го попита защо от него се носи миризма на алкохол: или от тактичност, или защото осъзнаваше колко безсмислено е да му иска обяснение. Хари обаче не се заблуждаваше: в момента бе изгубил доверието й.

— Какво каза свидетелката в автомобила? — попита Хари. — Станкич е побягнал надолу по левия тротоар на улицата?

— Да, проследила го с поглед в огледалото. Паднал с до ъгъла на една къща. Там намерихме хърватска монета.

Хари се загледа към ъгъла. Последния път, когато беше тук, видя онзи просяк с мустака. Дали пък не е станал очевидец на покушението над Халвуршен? В момента обаче термометрите показваха двайсет и два градуса под нулата и всички хора се бяха изпокрили.

— Да тръгваме към Института по съдебна медицина — предложи Хари.

Поеха с колата по улица „Туфте“. Минаха покрай болницата в Юлевол. Мълчаха. Навън се редяха побелели градини и къщи в английски стил. Неочаквано Хари сложи край на тишината:

— Отбий встрани.

— Сега? Тук?

— Да.

Тя погледна в огледалото и сви към тротоара.

— Включи габаритните светлини и се съсредоточи върху мен. Помниш ли онази игра на интуиция, на която те научих?