Ю Несбьо - Спасителя

— Попитайте началника си. Той пожела първо да го изпратим в неговия кабинет.

— Хаген?

— Да. Ако ви трябва спешно, помолете го да ви извади копие.

Хари и Беате се спогледаха.

— Моля да ме извините, но през почивните дни работим в намален състав и ми се събраха доста задължения, така че… — лекарката присви леко единия ъгъл на устните си: явно опит за усмивка, предположи Хари.

— Разбира се, тръгваме си — успокои я Беате.

Двете жени се отправиха към вратата, но гласът на Хари ги спря:

— Почакайте малко.

Те се обърнаха. Хари стоеше надвесен над трупа.

— Забелязахте ли, че по ръцете му има следи от убождания със спринцовка? Проверявали ли сте кръвта му за наркотици?

Съдебната лекарка въздъхна:

— Донесоха го сутринта. Успяхме само да го приберем в хладилника.

— И кога ще направите изследванията?

— Важно ли е? — попита тя и продължи, защото забеляза колебанието на Хари: — Моля ви да ми отговорите откровено. Решим ли да се заемем с този случай, останалите експертизи, за които непрекъснато ни опявате, ще се забавят още повече. Точно преди Коледа настана пълен ад.

— Права сте. Е, инжектирал си е нещо, но вече е мъртъв. Няма значение. Свалихте ли му часовника?

— Какъв часовник?

— На запис от камерата на банкомат отпреди няколко дни се вижда „Seiko SQ50“ на ръката му.

— На ръката му нямаше часовник.

— Сигурно го е изгубил — Хари погледна китката си.

Навън Беате каза, че ще ходи в интензивното отделение да види как е Халвуршен.

— Добре. Аз ще си взема такси. Можем ли категорично да установим самоличността му?

— В смисъл?

— Трябва да сме сигурни, че трупът в моргата е на Станкич.

— Разбира се, нали такава е стандартната процедура. Трупът е от кръвна група А. Пробите съвпадат с кръвта, полепнала по джобовете на Халвуршен.

— Това е най-често срещаната кръвна група в Норвегия, Беате.

— Да, но ще проверим и ДНК-профила. Съмнения ли имаш?

— Предпочитам да направим всичко, както си му е редът — сви рамене Хари. — Кога ще излязат резултатите?

— Най-рано в сряда. Как ти звучи?

— Цели три дни? Звучи ми зле.

— Хари…

Той вдигна отбранително ръце:

— Добре де, добре. Тръгвам. И да поспиш, чуваш ли?

— Ти май се нуждаеш от сън повече от мен.

Хари сложи ръка върху рамото й. Усети колко се бе стопила през последните дни.

— Той е мъжко момче, Беате. И му се живее. Не го забравяй, нали?

Тя прехапа долната си устна, сякаш се опитваше да отговори. Но в крайна сметка само се усмихна леко и кимна.

В таксито Хари извади мобилния си телефон и набра номера на Халвуршен. Както и очакваше, никой не му отговори. После позвъни на рецепцията на хотел „Интернационал“. Поиска да го свържат с Фред от бара. Молбата му бе посрещната с леко недоумение:

— Кой Фред? От кой бар?

— The other bar 59 59 The other bar (англ.) — От другия бар. — Б.пр.

— Обажда се полицаят — представи се Хари, когато чу гласа на бармана. — Вчера дойдох при теб да питам за Малкия спасител.

— Да?

— Трябва да говоря с нея.

— Съобщиха й лошата вест. Сбогом.

Хари остана замислен с притихналия телефон в ръка. После го прибра във вътрешния си джоб и през прозореца на таксито се загледа в безлюдните улици. В момента майката на Станкич сигурно пали свещ в катедралата.

— Ресторант „Скрьодер“ — оповести шофьорът и спря.

Вътре Хари се настани на обичайното си място. Поръча си бира. Преполови я. Така нареченият ресторант всъщност представляваше съвсем непретенциозна овехтяла кръчма, но в атмосферата й се долавяше достойнство и гордост или благодарение на клиентелата, или на персонала, или на хубавите картини, които никак не се връзваха с опушените стени. А вероятно заведението дължеше завидната си аура на стоицизма си, помогнал му да оцелее години наред, докато много съседни барове промениха неколкократно табелите и собствениците си.

Наближаваше да затварят и заведението почти се изпразни. Освен това беше неделя. Изненадващо вътре влезе нов посетител, огледа помещението, докато разкопчаваше палтото над туиденото си сако, и се насочи право към масата на Хари.

— Добър вечер, приятелю — поздрави Столе Ауне. — Май тук е редовният ти ъгъл?

— Това не се нарича ъгъл — възрази Хари с ясна дикция. — По-скоро е кът.

Ауне се усмихна с неприкрито задоволство. Обичаше да води такива спорове с Хари. Сервитьорката го изгледа мнително, защото си поръча само чаша чай.

— По твоята логика значи човек стои наказан не в позорния ъгъл, а в позорния кът, така ли? — попита Ауне и пооправи червената си папийонка на черни точици.