Ю Несбьо - Спасителя

— Където основният принцип е „говори, без да мислиш“?

— Или „говори, без да се съобразяваш, че онова, което ти минава през ума, не е редно да бъде изречено на глас“. Забрави за всичко.

Беате затвори очи. По тротоара минаваше семейство скиори.

— Готова ли си? Добре. Кой е изпратил Роберт Карлсен в Загреб?

— Майката на София.

— Мм — кимна Хари. — Откъде ти хрумна?

— И аз това се питам — Беате отвори очи. — Тя няма мотив, поне доколкото знаем. Освен това не е такъв тип жена. Вероятно я свързвам със Станкич, защото и двамата са хървати. Подсъзнанието ми работи на твърде елементарно ниво.

— Предположението ти не е лишено от логика. Не съм съгласен обаче с последното за подсъзнанието ти. А сега ти ме попитай същото.

— На глас ли?

— Да.

— Защо?

— Просто го направи — подкани я той и затвори очи. — Готов съм.

— Кой е изпратил Роберт Карлсен в Загреб?

— Нилсен.

— Нилсен? Кой Нилсен?

Хари отвори очи. Примига объркан срещу фаровете в насрещното платно.

— Сигурно Рикард.

— Забавна игра — отбеляза Беате.

— Да потегляме.

Над „Йостгор“ падна мрак. Радиото бръмчеше неразбираемо от перваза.

— Наистина ли никой не би те разпознал? — полюбопитства Мартине.

— Е, някои ще го направят, разбира се. Но с лицето ми се свиква бавно. Просто малцина отделят достатъчно време.

— Значи причината е в хората, така ли?

— Сигурно. Ако обаче целта ми е да не ме разпознаят, имам… един трик.

— Бягаш.

— Не, точно обратното. Прониквам сред тях. Нахлувам. Ставам невидим и стигам до нужното място.

— И какъв е смисълът, щом никой не те вижда?

Той я изгледа учуден. От радиото се чу мелодия и женски глас започна да чете новините с неутрален глас.

— Какво казва? — попита той.

— Температурите ще се понижат още. Ще се наложи да затворят детски градини. Приканват възрастните да не излизат навън и да не пестят тока.

— Ти обаче ме запомни. Позна ме.

— Гледам хората и ги виждам. Това е единствената ми дарба.

— Затова ли ми помагаш? Затова ли не се опита да избягаш нито веднъж?

— Не, не затова — огледа го изпитателно тя.

— И защо?

— Защото искам Юн Карлсен да умре. Искам да бъде още по-мъртъв от теб.

Той се стресна. Мартине говореше като луда.

— Аз — мъртъв?

— Така поне съобщиха в последните емисии — кимна към радиото тя.

Пое си дъх и изрецитира със сериозния равен глас на новинар:

— Мъжът, заподозрян в убийството на площад „Егер“, почина снощи. Бил е застрелян от полицейския отряд за бързо реагиране по време на акция в пристанищното депо за контейнери. Според ръководителя на спецзвеното Сиверт Фалкайд заподозреният отказал да се предаде и посегнал да извади оръжието си. Началникът на Отдела за борба с насилието Гюнар Хаген оповести, че случаят ще бъде изпратен за разглеждане в Комисията за разглеждане на престъпления по време на изпълнение на служебния дълг, като това била стандартната процедура. По думите на Хаген спецакцията показвала за пореден път, че полицията е принудена да противодейства на все по-свирепа организирана престъпност и апелът към полицаите да носят служебно оръжие следва да се разглежда не само като тяхно задължение по закон, а и в контекста на тяхната лична безопасност.

Той премига два пъти. После още веднъж. Случилото се започна да му се изяснява. Кристофер. Синьото яке.

— Мъртъв съм — отрони той. — Именно това е причината да си тръгнат оттук. Мислят си, че всичко е свършило.

Сложи длан върху ръката на Мартине.

— Защо искаш Юн Карлсен да умре?

Тя се вторачи напред. Пое си дъх, сякаш щеше да проговори, но само въздъхна. Като че ли думите й не биха изразили истинските й чувства. След известно колебание все пак подхвана:

— Защото той знаеше. През всичките тези години. Затова го мразя. Мразя и себе си.

Хари се взираше в голото безжизнено тяло върху кушетката. Гледката вече почти не му правеше впечатление. Почти. В залата поддържаха около четиринайсетградусова температура. Женският глас на съдебната лекарка отекна ясно в циментовите стени:

— Засега нямаме намерение да му правим аутопсия. Затрупани сме с работа, а тук причината за смъртта е очевидна, не мислите ли?

Тя кимна красноречиво към лицето: на мястото на носа и горната устна зееше голяма черна дупка и оголваше зъбите и вътрешността на устата.

— Цял кратер — отбеляза Хари. — Картечен пистолет „МП-5“ не може да нанесе такива поражения. Кога ще получа доклада?