Ю Несбьо - Спасителя

— Ехо?

В отговор пак чу собствения си глас.

Тръгна по коридор с надеждата да го отведе до всекидневната. По стените висяха картини без рамки, изрисувани с ярки маслени бои. Из къщата се носеше особена миризма, която се засилваше постепенно. Мина през кухня с кухненски бокс и маса за хранене с дванайсетина стола. Мивката беше пълна с чинии, чаши и празни бутилки от бира и твърд алкохол. Миришеше на застояла храна и бира. Юн продължи нататък. В коридора видя разпилени дрехи. Надникна в банята. Вонеше на повръщано.

Зад ъгъла го посрещна панорамна гледка към Осло и фиорда. Бе виждал града толкова отвисоко само като дете, когато с баща си ходеше на походи из Нурмарка.

В средата на всекидневната бе опънато платно. Върху този екран вървяха неми кадри от очевидно аматьорски запис на сватба. Бащата повежда булката през църквата. А тя кима усмихната на гостите. В стаята се чуваше само лекото жужене от вентилатора на прожекционния апарат. Пред платното видя високата облегалка на черен стол, две празни и една преполовена бутилка на пода.

Изкашля се и приближи. Столът бавно се завъртя.

Юн спря стреснат.

Мъжът върху стола само бегло напомняше на Мадс Гилстрюп, облечен в чиста бяла риза и черен панталон, брадясал, с подпухнало лице, с избледнели очи, покрити със сивкава мембрана. В скута му лежеше черна двуцевка с изкусно гравирани анималистични мотиви върху тъмночервения приклад. Поставена така, дулото сочеше право срещу новодошлия.

— Ходиш ли на лов, Карлсен? — попита Мадс Гилстрюп с дрезгав глас на алкохолик.

Гостът поклати глава, без да сваля поглед от двуцевката.

— В нашето семейство имаме обичай да ходим на лов за всякакви животни: и за дребни, и за едри. Ловът се е превърнал в нещо като семейно верую. Баща ми е отстрелвал какво ли не. Всяка зима ходи в страна, където се включва в лов на животни, по които още не е стрелял. Миналата година замина за Парагвай заради рядък вид горска пума. Аз изобщо не струвам като ловец. Поне според баща ми. Казва, че не притежавам нужното хладнокръвие. По думите му единственото животно, което съм успял да уловя през живота си, беше тя — Мадс Гилстрюп тръсна леко глава към екрана. — Впрочем, той смяташе, че по-скоро тя ме е хванала, а не аз нея.

Мадс Гилстрюп остави двуцевката върху масичката и подкани с жест госта си да седне.

— Следващата седмица с шефа ти Давид Екхоф ще подпишем първия от серията договори. С него Армията на спасението ще ни прехвърли собствеността върху имотите си на улица „Якоб Ол“. Баща ми ти благодари за препоръката в наша полза.

— Боя се, че нямам заслуга по въпроса — отвърна Юн и седна на черния диван. Кожата беше мека и леденостудена. — Просто дадох професионалното си мнение.

— Нима? И какво е то?

Юн преглътна.

— Прецених, че за нас е по-полезно да използваме парите, вложени в имотите на Армията, за финансиране на важни дейности.

— Други продавачи на ваше място вероятно биха пуснали имотите на свободния пазар?

— Така е. И ние възнамерявахме да го направим, но вие поставихте въпроса ребром и заявихте недвусмислено, че ако искаме оферта за всички имоти, отпада възможността за обявяване на търг.

— И все пак именно твоята препоръка се оказа решаваща.

— Просто сметнах предложението за добро.

— Я стига глупости — усмихна се Мадс Гилстрюп. — Можехте да вземете двойно по-тлъста сума.

— Да, ако бяхме предпочели да продаваме имотите поотделно, вероятно щяхме да имаме по-голяма печалба, но вашата оферта ни спести дългата и тежка работа да намерим подходящи купувачи. Везните натежаха във ваша полза и защото се ползвате с доверието на Управителния съвет, а за нас е важно бъдещият собственик на имотите ни да бъде лоялен към наемодателите ни. Кой знае как биха постъпили на ваше място по-безскрупулни купувачи.

— Клаузата в договора, с която се задължаваме да замразим наемите и да не гоним настоящите наемодатели, изтича след осем месеца.

— Доверието е по-важно от някакви си клаузи.

Мадс Гилстрюп се наведе напред.

— Нямаш представа колко си прав, Карлсен. През цялото време знаех за връзката ти с Рагнхил. След като я беше чукал, по бузите й пламтяха розови петна. Споменеше ли някой името ти в офиса, тя почервеняваше цялата. Четеше ли й от Библията, докато я оправяше? Би й харесало, предполагам… — Мадс Гилстрюп се отпусна върху стола със смях и поглади с ръка двуцевката върху масичката. — В пушката има два патрона, Карлсен. Виждал ли си какви поражения нанасят? Не е нужно дори да се прицелваш с точност. Само натискам спусъка и бум! — залепваш за стената отзад. Невероятно, а?