Ю Несбьо - Спасителя

Двигателят угасна. Две врати се отвориха и затръшнаха. Значи пристигналите са двама. Но не се чуха гласове. Мълчаливи полицаи. Охранителят им се бе настанил във всекидневната. Дошлите почукаха на вратата веднъж, после повторно.

— Няма ли да им отвори? — прошепна Теа.

— Шшт. Вероятно е излязъл до тоалетната.

Почука се за трети път. Доста силно.

— Ще ида да отворя — каза Юн.

— Почакай!

— Трябва да ги пуснем.

Юн я прескочи и се облече.

Отвори вратата към всекидневната. В пепелника върху масичката имаше димяща угарка, а върху дивана — вълнено одеяло, захвърлено в бързината. Хората отвън почукаха отново. Юн протегна разтрепераната си ръка към дръжката. Пое си дълбоко въздух и рязко отвори вратата.

Сякаш се удари в стена от вода, когато вятърът го блъсна с всичка сила, а ниското сутрешно слънце го заслепи и му попречи да види добре двата силуета на стълбите.

— За смяна ли идвате? — попита Юн.

— Не — отвърна познат женски глас. — Всичко свърши.

— Нима? — изненада се Юн и сложи ръка над очите си. — А, вие ли сте.

— Съберете си багажа. Ще ви откараме у дома ви.

— Защо?

Тя му обясни.

— Юн! — извика Теа от спалнята.

— Секунда.

Юн влезе при нея, без да затваря вратата.

— Кой е? — попита тя.

— Полицайката, която ме разпитваше. Турил Ли. И неин колега със същата фамилия. Съобщиха ми, че Станкич е мъртъв. Застреляли са го снощи.

Полицаят, който ги охраняваше досега, се върна от външната тоалетна, опакова си нещата и потегли. Десет минути по-късно Юн метна сака си на рамо, затвори вратата и я заключи. Мина отново по следите от стъпките си в снега, приближи се до стената, преброи петте греди и закрепи ключа от вътрешната страна. После се втурна след другите към червения фолксваген „Голф“. Със запален двигател, автомобилът бълваше бял дим. Юн седна на задната седалка до Теа. Потеглиха. Прегърна я и я притисна към себе си. После се наведе между двете предни седалки:

— Какво се е случило всъщност снощи в депото за контейнери?

Полицай Турил Ли, зад волана, хвърли бегъл поглед към колегата си Ула Ли.

— Казаха, че Станкич уж посегнал да извади оръжието си — отвърна той. — По-точно снайперистът от спецотряда е останал с такова впечатление.

— А това не отговаря ли на истината?

— Зависи какво разбирате под оръжие — Ула погледна крадешком към Турил Ли, която едва се сдържеше да не прихне. — Когато са го обърнали, видели, че ципът му е разкопчан, а оная му работа — извадена. Явно е излязъл от контейнера, за да пусне една вода.

Турил Ли се изкашля строго.

— Това да си остане между нас, защото е неофициално — побърза да добави Ула Ли. — Нали разбирате?

— Значи сте го застреляли просто така? — възкликна смаяна Теа.

— Не сме го застреляли ние — уточни Турил Ли, — а снайперистът от армейския спецотряд.

— Според официалната версия Станкич е чул нещо и е извърнал глава — продължи Ула Ли. — Защото куршумът е пронизал главата зад ухото му и е излязъл през носа. Пук! и приказката свършва тук… хе-хе.

Теа погледна Юн.

— Какви ли куршуми е използвал този снайперист — замислено отрони Ула. — Е, съвсем скоро ще видите сам, Карлсен. Съмнявам се, че ще успеете да го идентифицирате.

— И преди това щеше да ми е трудно.

— Да, и за това разбрах — поклати глава Ула. — Променял си физиономията. Врели-некипели. Ако питате мен. Да си остане между нас, нали?

Известно време пътуваха, без да разговарят.

— Откъде сте сигурни, че е той? — попита Теа. — Щом лицето му е обезобразено, как…

— Разпознаха якето му — отговори Ула Ли.

— Само това ли?

Ула и Турил се спогледаха.

— Не, разбира се. Върху якето и върху парчето стъкло, открито в джоба, имаше засъхнала кръв. В момента сравняват дали съвпада с кръвта на Халвуршен.

— Всичко свърши, Теа — успокои я Юн и я притисна още по-силно.

Тя облегна глава върху рамото му. Юн вдиша аромата на косата й. Съвсем скоро щеше да се наспи спокойно. Между предните седалки виждаше ръката на Турил Ли върху волана. Полицайката сви плътно вдясно по тесния път, за да направи място на идващата отсреща електрическа кола. Юн се сети, че Армията на спасението получи съвсем същия автомобил като подарък от кралското семейство.

Диаграмите и числата върху екраните, както и равномерното писукане на апарата за отчитане на сърдечната честота създаваха илюзията, че ситуацията е под контрол.