Ю Несбьо - Спасителя

Устата и носът на Халвуршен бяха покрити с маска, а на главата му имаше нещо като каска. Лекарят обясни, че тя отчита промените в мозъчната дейност. По потъмнелите му клепачи се преплиташе фина мрежа от кръвоносни съдове. За Хари гледката представляваше новост. За първи път виждаше Халвуршен със затворени очи. Младият полицай се отличаваше с бдителност. Вратата зад Хари се отвори. Влезе Беате.

— Най-сетне — отрони тя.

— Идвам направо от летището — прошепна Хари. — Прилича на заспал летец-изтребител.

Едва когато забеляза измъчената усмивка на Беате, осъзна колко злокобно прозвуча сравнението му. Ако мозъкът му не бе толкова заспал, вероятно щеше да измисли нещо по-подходящо. Или просто щеше да си замълчи. Причината все пак да се държи що-годе адекватно беше, че полетът от Загреб до Осло продължава едва час и половина, а стюардесата със спиртните напитки сякаш нарочно мина покрай всички пътници, преди да забележи лампичката над седалката на Хари.

Двамата с Беате излязоха навън и седнаха на дивана в коридора.

— Нещо ново? — поинтересува се Хари.

Беате прокара длан по лицето си.

— Лекарят, който прегледа София Михолеч, се свърза с мен снощи. Не открил никакви наранявания по тялото й освен синината на челото. Според него най-вероятно наистина се дължала на случаен удар от врата. Лекарят наблегна колко отговорно се отнася към задължението си да не нарушава лекарската тайна, но съпругата му го убедила да осведоми полицията за резултатите от всички изследвания, защото се касае за разследване на убийство. Взетата кръвна проба от София не показала никакви нередности, но интуицията му подсказала да поиска от лаборантите да проверят кръвта й за наличието на хормона човешки хорионгонадотропин. Нивото му почти не оставило съмнения у лекаря.

Беате прехапа долната си устна.

— Интересна интуиция — подметна Хари. — Но нямам представа какво показва наличието на човешки хорионгонадотропин в кръвта.

— София е била бременна, Хари.

Хари се опита да подсвирне от изненада, ала устата му беше прекалено суха.

— Отиди да поговориш с нея.

— Веднага тръгвам: последния път станахме първи приятелки — иронично отбеляза Беате.

— Няма нужда да сте приятелки. Искам да разбереш дали е била изнасилена.

— Откъде ти хрумна?

— Интуиция.

Тя въздъхна.

— Добре. Но вече няма смисъл да бързаме толкова.

— Какво имаш предвид?

— След случилото се снощи…

— Какво се е случило снощи?

— Нима не знаеш? — погледна го учудено Беате.

Хари поклати глава.

— Оставих ти поне четири съобщения на гласовата поща.

— Вчера си изгубих телефона. Какво е станало?

Беате едва успя да преглътне.

— О, мамка му. Само не ми казвай, че е онова, което си мисля.

— Снощи застреляха Станкич. Починал е веднага.

Хари затвори очи. Гласът на Беате долетя сякаш отдалеч:

— Станкич е посегнал към якето си. Според доклада по случая са го предупредили, че ще стрелят, ако помръдне.

Вече дори са успели да изготвят доклад, помисли си Хари.

— За жалост единственото оръжие, намерено у него, е окървавено парче стъкло в джоба на якето му. От Съдебна медицина обещаха анализът на кръвта да е готов до утре. Явно е скрил някъде пистолета си, защото в момента не му е бил нужен. Ако го бяхме заловили с оръжието в него, щяхме да разполагаме със сериозно доказателство. У Станкич не открихме никакви документи.

— Само това ли?

Хари задаваше въпросите си съвсем машинално, защото мислите му бяха другаде: в катедралата „Свети Стефан“. „Кълна се в името на Сина Божий.“

— В контейнера намерихме приспособления за наркомани: спринцовка, лъжичка, такива неща. Става още по-интересно: от тавана висеше кучешки труп. На черен мецнер според пазача на депото. От трупа бяха откъснати парчета.

— Радвам се да го чуя — промърмори Хари.

— Какво?

— Нищо.

— Обяснението ти за наличието на кучешко месо в повръщаното на улица „Гьотеборг“ се оказа съвсем точно.

— В акцията участваха ли други освен екипът на „Делта“?

— Не и според доклада.

— Чий доклад?

— На ръководителя на спецотряда, разбира се. На Сиверт Фалкайд.

— Естествено.

— Така или иначе всичко приключи.

— Не!

— Няма нужда да повишаваш глас, Хари.

— Не всичко е приключило. Където има принц, има и крал.

— Какво ти става? — попита Беате с пламнали бузи. — Почина наемен убиец, а ти се държиш, все едно си изгубил… приятел.

Халвуршен, съобрази Хари, Беате първоначално възнамеряваше да каже „Халвуршен“. Хари затвори очи. Под клепачите му затанцува червена светлина. Като запалена свещ, помисли си той. Като свещ в храм. Майка му почина, когато беше още дете. Погребаха я в Ондалснес, откъдето се открива изглед към планините. Това беше предсмъртното й желание. Хари, Сьос и баща им слушаха как свещеникът говори като за непознат човек, а не за майка му. Защото баща му не намери сили сам да държи надгробно слово. Сякаш още тогава Хари си даде сметка, че без покойницата те тримата вече не са семейство. Дядо му, от когото Хари наследи високия си ръст, се наведе към него — от устата му лъхаше мирисът на току-що изпит алкохол — и му каза „Редно е родителите да си отиват преди децата.“ При спомена за това Хари усети буца в гърлото си.