Ю Несбьо - Спасителя

— Апостол Тома, закрилникът на строителите — обясни Мария, наведе глава и се прекръсти. — Искал е да загине заедно с Исус.

Тома Неверни, помисли си Хари. Жената извади малка свещ от чантата си с изображение на някакъв светец, запали я и я сложи пред апостола.

— Застани на колене — нареди тя на Хари.

— Защо?

— Просто го направи.

Макар и неохотно, Хари коленичи върху окъсаното червено кадифе на пейката и подпря лакти о наклонената дървена повърхност, почерняла от пот, мазнина и сълзи. Изненада се колко удобна всъщност е тази поза.

— Закълни се в Божия син, че ще спазиш твоята част от уговорката ни.

Хари се подвоуми. После наведе глава.

— Кълна се… — започна тя.

— Кълна се…

— … в името на Сина Божий, моя Спасител…

— … в името на Сина Божий, моя Спасител…

— … да направя всичко по силите си, за да спася мъжа с прозвище Малкия спасител.

Хари повтори.

Мария се поизправи.

— Тук се срещнах с пратеника на поръчителя — поясни тя. — Тук получих поръчката. Но хайде да излезем. Не му е мястото тук да търгуваме с човешките съдби.

Фред ги закара до парка на площад „Крал Томислав“ и остана да ги чака в колата. Хари и Мария седнаха на една пейка. Силният вятър покосяваше опитите на покафенелите, полуувехнали стръкчета трева да се изправят. От другата страна на стария изложбен павилион звънна трамвай.

— Не съм го виждала — подхвана тя. — Но ми се стори младичък.

— Стори ти се?

— През октомври се обадил в хотел „Интернационал“. Щом по телефона търсят бежанския отдел, прехвърлят обаждането към Фред. А той на свой ред се свърза с мен. И така, гласът на млад мъж ми съобщи, че се обажда от името на лице, пожелало да остане анонимно. Имаше поръчка за Осло. Доколкото си спомням, зад него се чуваше улично движение.

— Значи е звънил от уличен телефон.

— Явно да. Обясних му, че не уреждам бизнес дела по телефона, още по-малко с хора, които отказват да ми се представят, и затворих. След два дни той пак ме потърси и поиска среща в катедралата „Свети Стефан“. Даде ми подробни указания кога точно да се явя в храма и в коя изповедалня да вляза.

Върху дървото пред пейката кацна сврака, наклони глава и ги погледна печално.

— В деня на срещата ни в църквата беше пълно с туристи. Вмъкнах се в изповедалнята в уречения час. Върху стола намерих запечатан плик. Отворих го. Съдържаше подробни инструкции къде и кога трябва да бъде ликвидиран Юн Карлсен, повече от щедра предплата в долари и предложение за крайната сума. Освен това пишеше, че пратеникът, с когото вече бях разговаряла по телефона, ще се свърже с мен, за да му дам отговор и да обсъдим подробностите около финансовата страна на въпроса, ако приема предложението. „Пратеникът ми е единствената връзка помежду ни“, пишеше поръчителят, „но от съображения за сигурност не е посветен в детайлите по поръчението, затова при никакви обстоятелства не бива и вие да издавате какво сме се споразумели.“ Взех плика, излязох от църквата и се върнах в хотела. Половин час по-късно се обади пратеникът.

— Тоест човекът, който по-рано ти звънна от Осло?

— Не се представи, но понеже дълго съм работила като учителка, имам навика да помня с какъв акцент говорят хората на английски. Мъжът на телефона произнасяше думите особено.

— За какво разговаряхте?

— Отказах му по три причини. Първо, винаги искаме да знаем защо поръчителят иска от нас да извършим задачата. Второ, от съображения за сигурност никога не позволяваме на поръчителя да определя мястото и времето. И, трето, не работим с анонимни поръчители.

— А той как реагира?

— Каза, че той отговарял за заплащането, и се надявал неговото име да ми бъде достатъчно. Попита ме колко още искам да увеличи възнаграждението, за да забравя възраженията си. „Не можете да намерите такава сума“, отвърнах. Той ми каза колко е в състояние да плати. И аз…

Хари я наблюдаваше, докато тя търсеше точните думи на английски.

— … се оказах неподготвена за предложението му.

— Колко ви предложи?

— Двеста хиляди долара. Петнайсет пъти повече от обичайната ни тарифа.

Хари кимна.

— И мотивът му вече е престанал да ви интересува?

— Сигурно не ни разбираш, Хуле. Ние през цялото време следваме план. Когато съберем достатъчно пари, ще теглим чертата и ще се върнем във Вуковар. Ще започнем нов живот. Това предложение представляваше нашия билет за дома. Решихме след това да не приемаме други поръчки.

— И загърбихте принципите на фирмата за убийства с идеална цел? — попита Хари, докато търсеше цигарите си.