Ю Несбьо - Спасителя

„Предвиждай непредвидимото.“

Това беше мотото на Сиверт Фалкайд — ръководител на спецакциите на „Делта“, полицейски отряд за бързо реагиране. Застанал на възвишението зад депото за контейнери с уоки-токи в ръка, Фалкайд чуваше зад гърба си бръмченето на нощните таксита и камиони по магистралата, които се прибираха към домовете си за Коледа. До него стоеше Гюнар Хаген, вдигнал яката на зеленото си камуфлажно яке. В студения мразовит мрак под тях се намираха момчетата на Фалкайд. Погледна си часовника: 02:55.

Преди деветнайсет минути немските овчарки на полицията надушиха човек в червен контейнер. И все пак нещо смущаваше Фалкайд. Обективно погледнато, задачата изглеждаше безпроблемна. Притесняваше го друго.

До момента всичко вървеше гладко. Само четирийсет и пет минути след като получи нареждане от Хаген петимата подбрани агенти вече бяха в полицията. „Делта“ наброяваше седемдесет високо мотивирани мъже с отлична физическа подготовка на средна възраст трийсет и една години. Отрядът се свикваше при необходимост, а полето на действие обхващаше така наречените „въоръжени операции с повишена сложност“. Настоящата акция спадаше именно към тази категория. Към петимата мъже от „Делта“ се включи и един от Специалния отряд на армията. Оттук започнаха притесненията на Фалкайд. Въпросният командос беше снайперист, повикан лично от Гюнар Хаген. Мъжът се представи като Арон, но за Фалкайд отдавна не беше тайна, че агентите в Спецотряда работят под псевдоним. Съществуването на това звено беше строго секретно от създаването му през 1981-а. Едва по време на прословутата операция в Афганистан медиите се сдобиха с конкретни подробности относно състава на висококвалифицирания отряд, който по мнението на Фалкайд напомняше тайно братство.

— Защото му имам доверие — гласеше лаконичното обяснение на Хаген на въпроса защо е повикал Арон. — Помниш ли престрелката в Торп през 94-а?

Фалкайд съвсем не бе забравил заложническата драма на летище „Торп“. Той също присъства на акцията. Така и не се разбра кой произведе спасителния изстрел, та куршумът да премине през отвора за ръката на бронежилетка, закачена пред прозореца на автомобила, където се намираха крадците, и да прониже главата на въоръжения похитител. Тя се пръсна като стъклен съд на задната седалка на чисто новото волво: после търговецът, от който била купена, си я прибра, изми я и я продаде. Този факт също не смущаваше Фалкайд ни най-малко. Ръководителят на „Делта“ изобщо нехаеше и за пушката в ръцете на Арон със странното съкращение „Мдг“ на дръжката.

В момента Арон бе заел бойна позиция с лазерния си прицел и очила за нощно виждане. Докладва, че е заел позиция и контейнерът се намира в обсега на оръжието му. Изгрухтя в отговор, когато Фалкайд поиска рапорт за обстановката. Дори това не беше истинската причина за притесненията на Фалкайд. Ръководителят на спецзвеното просто недоумяваше защо Хаген е повикал Арон. За акцията не им трябваше снайперист, Фалкайд се поколеба и все пак вдигна уоки-токито до устата си:

— Дай знак с фенера, ако си готов, Атле.

Долу, до червения контейнер, примига светлина.

— Всички са заели позиции — докладва Фалкайд. — Готови сме за акция.

Хаген кимна.

— Добре. Преди обаче да започнем, искам да потвърдиш, че одобряваш решението ми да извършим ареста веднага, без да чакаме Хуле.

Фалкайд сви рамене. След пет часа щеше да съмне, Станкич щеше да излезе от скривалището си и щяха да го хванат с помощта на кучетата. Носеха се слухове, че готвят Гюнар Хаген за началник на полицията.

— Да, струва ми се най-разумното решение — кимна Фалкайд.

— Чудесно. За всеки случай ще впиша в доклада ми, че акцията е плод на общата ни преценка, защото не искам да злословят как съм избързал с ареста, за да обера лаврите.

— Не виждам причина някой да се усъмни в чистотата на намеренията ти.

— Благодаря.

Фалкайд натисна копчето на подвижната радиостанция и нареди:

— Готови след две минути.

Белият дим от устата на двамата мъже се смесваше и се разсейваше като облак.

— Фалкайд — обади се Атле по станцията. Шепнеше. — От контейнера се показа мъж.

— Всички да внимават — предупреди Фалкайд със спокоен твърд глас. Предвиждай непредвидимото. — Излезе ли?

— Не, стои на място. Прилича… на…

В мрака, спуснал се над фиорда, отекна един-единствен изстрел. После отново настъпи тишина.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Хаген.