Ю Несбьо - Спасителя

В седем часа и четиринайсет минути, благодарение на болката, пронизваща всяка фибра от тялото му, Хари знаеше, че е жив. Знаеше го и заради кучетата, които искаха още алкохол. Отвори едното си око и се огледа. Дрехите му лежаха пръснати по пода на хотелската стая. Добре поне, че е сам. Прицели се да вземе чашата върху нощното шкафче и успя да я улучи. Беше празна, прокара пръст по дъното й и го облиза. Сладко. Алкохолът се бе изпарил.

Стана от леглото и отиде в банята с чашата в ръка. Като се стараеше да отбягва огледалото, си наля вода. Изпи я бавно. Кучетата запротестираха, но той не им се даде. Изпи още една чаша вода. Самолетът! Погледна към китката си. Къде, по дяволите, се е дянал часовникът му? И колко е часът? Трябваше незабавно да се махне оттук и да се прибере у дома. Но първо само да обърне едно питие… Намери си панталона и го обу. Пръстите му, сякаш отекли, бяха изгубили чувствителността си. Сакът. Ето го. Несесерът с тоалетните принадлежности. Обувките. А мобилният му телефон? От него нямаше и следа. Хари позвъни на рецепцията. В слушалката се чу как принтерът изплюва някаква разписка, докато рецепционистката три пъти повтори на Хари колко е часът. Мозъкът му така и не възприе информацията. Изломоти нещо на английски. Самия той едва го разбра.

— Sorry, Sir. The bar doesn’t open till three p.m. — отвърна рецепционистката. — Do you want to check out now? 58 58 Sorry, Sir. The bar doesn’t open till three p.m. Do you want to check out now? (англ.) — Съжалявам, господине. Барът отваря в три следобед. Искате ли да уредим документите по освобождаването на стаята ви? — Б.пр.

Кимна, докато търсеше самолетния си билет в якето, захвърлено в долната част на леглото.

— Sir?

— Yes — отвърна той и затвори.

Облегна се назад в леглото, за да продължи търсенето из джобовете на панталона си, но намери само една норвежка монета от двайсет крони. Неочаквано си спомни какво се случи с часовника му. Когато миналата нощ стана време да се разплати, не му стигнаха няколко куни и той остави норвежката монета върху купчината банкноти. Тръгна си, но още преди да излезе, чу зад гърба си гневен вик, усети силна болка в задната част на главата, в краката му издрънча монетата от двайсет крони и затанцува по пода. Хари се върна на бара. Барманът, макар и неохотно, склони да вземе часовника му вместо недостигащата сума.

Хари се сети, че джобовете на якето му са скъсани, и опипа подплатата. Извади оттам билета и провери кога излита самолетът. На вратата се почука. Веднъж. После втори път, по-силно.

Хари не си спомняше почти нищо от снощи след затварянето на бара и ако незнайният му посетител бе дошъл във връзка с периода на алкохолна амнезия, Хари имаше всички основания да очаква неприятности. От друга страна обаче се надяваше някой да е намерил телефона му. Замъкна се към вратата и я открехна.

— Добро утро — поздрави го жената. — Или може би не?

Хари се опита да се усмихне и се подпря върху рамката на вратата.

— Какво искаш?

Беше си вдигнала косата на кок — типична учителка по английски.

— Да се споразумеем.

— Нима? И защо чак днес?

— Исках да видя как ще постъпиш след вчерашната си среща; дали ще се свържеш с хърватската полиция например.

— И знаеш, че не съм го направил?

— Да. Пи в бара до края на работното му време, а после се качи в стаята си.

— Да не би да имаш и шпиони?

— Ела, Хуле. Не бива да си изпуснеш самолета.

Навън ги чакаше кола. Зад волана седеше барманът със затворническите татуировки.

— Карай към катедралата „Свети Стефан“, Фред — нареди жената. — И побързай, самолетът му излита след час и половина.

— Много неща знаеш за мен — отбеляза Хари. — А аз за теб — нищо.

— Наричай ме Мария.

Камбанарията на внушителната катедрала се губеше в сутрешната мъгла, обвила Загреб.

Мария поведе Хари през големия, почти празен главен кораб на храма. Подминаха решетъчните прозорчета на изповедалнята. От двете им страни се издигаха статуи на светии с прилежащите към тях пейки за покаяние. От невидими тонколони се носеше запис на хорово изпълнение. Звучеше като своеобразна мантра — тихо, пропито с ехото от гласовете на певците. Явно музиката целеше да подтикне миряните към размисъл и уединение, но Хари сякаш слушаше фонов инструментал в католически супермаркет.

Мария сви в страничен кораб, отвори една врата и влезе в малка стая с двойни пейки за покаяние. Хари я следваше послушно. Червено-сините нюанси на утринната светлина се процеждаха през витражите. Пред тях се издигаше разпнатият Христос, а от двете му страни горяха свещи. Пред разпятието бе коленичила восъчна фигура с обърнато към небето лице и ръце, протегнати нагоре в израз на отчаяна молитва.