Ю Несбьо - Спасителя

Прибра празния си пистолет в джоба на мръсното дънково яке и вътре напипа ароматизиращите таблетки от писоара на Централата гара до уличния телефон, откъдето се обади за справка и си записа адреса на Хари Хуле.

Проникна в жилището му по-лесно, отколкото предполагаше. Позвъни два пъти на портата. Никой не отговори и той почти се отчая, но реши да я бутне и тя се отвори. Не се затваряше плътно заради студа. На третия етаж името на Хуле бе надраскано върху защитно тиксо.

Мъжът долепи шапката си до прозореца на вратата точно над бравата и проби стъклото с цевта на пистолета. Чу се слаб звук.

Всекидневната гледаше към задния двор и той се осмели да пусне осветлението. Огледа се. Семпло, спартанско обзавеждане. Чистота и ред.

Но неговият троянски кон, мъжът, който щеше да го отведе при Юн Карлсен, го нямаше. Засега. Дано поне Хуле има оръжие или патрони. Мъжът провери най-често използваните места за съхранение на оръжие: чекмеджета, шкафове, под възглавницата. Нищо. Претърси стаите една по една — никакъв резултат. После започна безцелното лутане из жилището — знак, че се е отчаял и не очаква да постигне успех. Под писмо върху масичката със стационарния телефон в антрето намери служебна карта със снимка на Хари Хуле. Прибра я в джоба си. Размести книгите и плочите на рафтовете, като не пропусна да забележи, че са наредени по азбучен ред. Върху ниската масичка за кафе беше натрупана купчина книжа. Прегледа листовете. Една снимка привлече вниманието му. Бе виждал фигурата на заснетия мъртвец в униформа в безброй варианти. Роберт Карлсен. Видя и името Станкич. Най-отгоре на някакъв документ бе написано името на Хари. Погледът на мъжа се спусна по листа и спря на отметка срещу позната дума: „Смит & Уесън“ 38. Лицето се бе подписало с пищни завъртулки. Разрешително за оръжие? Заявка?

Отказа се да търси. Хари Хуле явно бе взел оръжието в себе си.

Влезе в тясната чиста баня и пусна кранчето. Потръпна при допира с горещата вода. Саждите от лицето му образуваха черни вади. Пусна студената вода. Засъхналата кръв върху ръцете му се разтвори и обагри мивката в червено. Подсуши се и отвори шкафа над мивката. Намери бинт и си превърза порязаната с парчето стъкло ръка.

Нещо липсваше.

До кранчето забеляза къс твърд косъм. Като останал след бръснене. Не видя обаче ножче за бръснене, нито паста за зъби, нито други тоалетни принадлежности. Нима Хуле е напуснал Осло в разгара на сериозно разследване? Или се е преместил при своя приятелка?

Отиде в кухнята и провери съдържанието на хладилника: картонена кутия с мляко, чийто срок на годност изтичаше след шест дни, бурканче със сладко, сирене, три консерви с яхния и замразен пълнозърнест хляб, нарязан на филии. Извади млякото, хляба, две консерви и включи печката. До тостера лежеше вестник от същия ден. Мляко, купено вероятно преди часове, актуален вестник. Вече клонеше към теорията за пътуването извън града.

Извади чаша от горния долап и тъкмо се канеше да си налее мляко, когато някакъв звук го стресна и той изпусна кутията върху пода.

Телефонът.

Гледаше как млякото се разтича по червените плочки. От антрето се разнасяше настойчиво звънене. След петия сигнал се чу механично щракване. Заговори женски глас. Думите се сипеха бързо една след друга. Жената звучеше весело. Засмя се и затвори. Гласът й му се стори познат.

Сложи отворените консервни кутии върху нагрятия котлон: така правеха по време на обсадата. Не защото нямаха чинии, а за да не остане съмнение, че всички получават еднаква дажба храна. Излезе в антрето. Червената лампичка върху малкия черен телефонен секретар мигаше срещу числото две. Натисна копчето за прослушване на съобщенията. Лентата тръгна.

— Ракел — обади се женски глас.

Тази жена имаше глас на по-възрастна от предната. Тя каза няколко изречения и даде слушалката на момче, което започна да бъбри оживено. После се включи и вече изслушаното съобщение. Мъжът се увери, че не се е подвел. Гласът наистина му беше познат. Принадлежеше на младата жена от белия автобус.

Разгледа двете снимки, закрепени под рамката на огледалото. На едната Хуле, смугла жена и момче на ски в снега гледаха към фотоапарата с присвити очи. На другата — стара, избеляла — бяха момче и момиче по бански. Момичето имаше монголоидни черти, момчето — чертите на Хари Хуле.

Върна се в кухнята и започна да се храни бавно, като се ослушваше внимателно. Залепи стъклото на вратата с прозрачно тиксо, което намери в чекмеджето на масичката с телефона. След като приключи, влезе в спалнята. Беше студено. Седна на леглото и поглади с ръка меките чаршафи. Подуши възглавницата. Отвори гардероба. Намери сиви тесни боксерки и сгъната бяла тениска с щампа, представляваща осемрък Шива с надпис СПАСЕН отдолу и ЮКЕ & ВАЛЕНТИНЕРНЕ отгоре. Дрехите миришеха на чисто. Преоблече се. Легна в леглото. Затвори очи. Замисли се за снимката на Хари. За Джорджи. Скри пистолета под възглавницата. Въпреки нечовешката умора получи ерекция. Членът му изду меката памучна тъкан. Унесе се в спокоен сън, сигурен, че ще се събуди, ако някой отвори вратата към стълбището.