Ю Несбьо - Спасителя

Удари празния си „Лама минимакс“ в металния под.

От личната карта му се усмихваше полицаят. Халвуршен. Сигурно човек вече не може да припари до Юн Карлсен заради засилена охрана. Оставаше една-единствена възможност. Троянски кон. Сещаше се кой би влязъл в тази роля. Хари Хуле. Улица „Софие“ номер пет според операторката от „Телефонни услуги“. Тя го осведоми, че в Осло живее само един човек на име Хари Хуле. Погледна си часовника. И се вцепени.

Отвън приближаваха стъпки. Скочи на крака, взе парчето стъкло в ръка и пистолета в другата и застана в готовност.

Капакът се отвори. Мерна силует, който се вмъкна в контейнера, и седна на пода с кръстосани крака.

Притаи дъх.

Не се случи нищо.

Изсъска запалена кибритена клечка. Пламъкът й освети лицето на нашественика. Освен клечката той държеше и чаена лъжичка в едната си ръка, а в другата — малко пликче. Скъса го със зъби. Мъжът позна момчето в светлосиньото дънково яке.

Той започна отново да диша спокойно, а ловките движения на момчето изведнъж спряха.

— Ехо? — промълви то.

Вторачи се в мрака и бързо прибра пликчето в джоба си.

Мъжът се изкашля и се приближи към момчето. Пламъкът на клечката го освети.

— Помниш ли ме?

Момчето го гледаше изплашено.

— Разговаряхме пред гарата. Дадох ти пари. Казваш се Кристофер, нали?

— Ама това ти ли си? — зяпна момчето. — Онзи чужденец, дето ми даде петстотин крони? Боже мой. Поне гласът ти ми звучи познат… ау!

Кристофер пусна клечката и тя угасна. Настъпи пълен мрак и когато пак заговори, сякаш се бе приближил към мъжа:

— Имаш ли нещо против да остана в бърлогата ти, приятел?

— Изцяло на твое разположение е. Тъкмо излизах.

Момчето запали нова клечка.

— По-добре остани тук. Двама души поддържат топлината по-ефективно. Говоря сериозно, пич.

Наля течност от малка бутилка в чаената лъжичка.

— Какво е това?

— Вода и аскорбинова киселина.

Кристофер отвори пликчето, изсипа цялото му прахообразно съдържание в лъжичката и ловко премести кибритената клечка в другата си ръка.

— Много те бива, Кристофер.

Мъжът наблюдаваше как наркоманът долепи клечката до долната част на лъжичката и едновременно извади нова клечка, готов всеки момент да я запали.

— На „Плата“ съм известен като Нетрепващата ръка.

— Не се учудвам. Слушай, трябва да се омитам. Хайде да си разменим връхните дрехи. С моята ще преживееш нощта.

Кристофер огледа тънкото си дънково яке, после дебелото синьо яке на мъжа.

— Ама ти сериозно ли?

— Да, съвсем сериозно.

— Мамка му, колко мило от твоя страна. Само изчакай да си бия дозата. Ще ми държиш ли клечката?

— Няма ли да е по-лесно да държа спринцовката?

Кристофер го погледна мнително.

— Ей, може да съм още зелен, но няма да се хвана на най-изтъркания наркомански трик. Дръж клечката.

Мъжът се подчини. Прахът се разтвори във водата и се превърна в бистра кафява течност. Кристофер потопи парче памук в лъжичката.

— За да не останат гадости в наркотика — обясни той, преди мъжът да го е попитал.

Кристофер изсмука течността със спринцовката през памука и сложи иглата.

— Виждаш ли колко гладка кожа имам? Нито един белег. Дебели, хубави вени. Направо девствен терен, както казват „колегите“. След няколко години обаче ръцете и краката ми ще бъдат покрити с възпалени корички. Вече няма да ми викат Нетрепващата ръка. Всичко това го знам, но пак продължавам да се друсам. Голяма съм откачалка, а?

Докато говореше, Кристофер раздруса спринцовката, за да я охлади. Стегна ръката си с гумен маркуч и заби върха на иглата във вената, която се виеше като синя змия под кожата му. Металът проникна в кръвоносния съд. Кристофер вкара хероина в кръвообращението си. Клепачите му се спуснаха наполовина, устата му се разтвори. Главата му се отпусна назад. Очите му се спряха върху висящия кучешки труп.

Мъжът постоя известно време, загледан в Кристофер. После хвърли изгорялата кибритена клечка и разкопча ципа на синьото яке.

Когато най-сетне Хари отговори, Беате чуваше гласа му съвсем слабо заради дисковерсията на „Jingle Bells“, която кънтеше зад него. Все пак усети, че е пиян. Не защото фъфлеше, а защото артикулираше думите прекалено отчетливо. Беате го осведоми за състоянието на Халвуршен.

— Сърдечна тампонада? — извика въпросително Хари.

— Вътрешни кръвоизливи, които изпълват областта около сърцето с кръв и то не може да я изпомпва ефективно. Наложи се лекарите да източат голямо количество кръв. В момента е стабилизиран, но още е в кома. Остава ни само да чакаме. Ще ти звънна, ако има промяна.