Ю Несбьо - Спасителя

— От Ветеринарния институт?

— Да, открихме няколко полусмлени парчета месо в повърнатото количество и ги изпратихме за ДНК-анализ с идеята колегите от Института да видят дали ще намерят съвпадение с пробите в архива, който Висшето земеделско училище в Ос използва, за да проследява какъв е произходът и кой е производителят на определен месен продукт. Така евентуално ще открием в кой ресторант се е хранил. Начинанието наистина е изстрел на посоки, но ако през последното денонощие Станкич си е намерил скривалище, едва ли се движи в широк периметър и има голяма вероятност да се храни на едно и също място.

— Да, звучи напълно логично. Какво ти съобщават в есемеса?

— Че най-вероятно става дума за месо от китайски ресторант. Много странно.

— Мм. Обади ми се, ако има нещо ново. И…

— Да?

Хари знаеше колко идиотско ще прозвучат думите му: Халвуршен е голям мъжкар, в днешно време медицината е много напреднала, всичко ще се оправи. Затова каза само:

— Нищо.

Беате затвори. Той се обърна до масата и бутилките. Онче, бонче, счупено пиронче… Падна се „Джони Уокър“. Хари хвана здраво миниатюрната бутилка с една ръка, а с другата отвъртя — или по-точно отпори — капачката. Чувстваше се като Гъливер. Заложник в чужда страна, където има само бутилки с пигмейски размери. Вдиша сладкия, добре познат мирис от тясното гърло. Съдържанието на „патрончето“ се изчерпваше с една глътка, но тялото му беше в готовност да посрещне отровното нападение. Изтръпна в очакване на неминуемия пристъп на силно гадене, но знаеше, че дори това няма да го спре. Изморих се да пиша, каза Кнут Хамсун във филма.

Пое си дъх като преди продължително гмуркане в морските дълбини.

Телефонът звънна. Хари се подвоуми. Апаратът млъкна след първото прозвъняване.

Сети се, че вероятно го търсят от рецепцията.

Остави бутилката върху нощното шкафче. Телефонът пак звънна. Вдигна слушалката.

— Mister Hansen? 54 54 Mister Hansen? (англ.) — Господин Хансен? — Б.пр.

— Yes. 55 55 Yes (англ.) — Да. — Б.пр.

— В лобито ви чака един човек.

Хари прикова очи в етикета на бутилката: джентълмен в червено сако.

— Предайте му, че идвам веднага.

— Разбира се, господине.

Хвана бутилката с три пръста. Отметна назад глава и изпразни съдържанието й в гърлото си. След четири секунди се превиваше над тоалетната чиния, докато повръщаше обяда си от самолета.

Рецепционистката посочи дивана до пианото. В близкото кресло с изправен гръб седеше дребна жена с прошарена коса, наметната с черен шал. Наблюдаваше Хари със спокойните си кафяви очи. Той спря пред масата, където работеше малко радио на батерии. Гласове коментираха разпалено някакво спортно събитие, вероятно футболен мач. Шумът се смесваше с изпълнението на пианиста, чиито пръсти се носеха леко по клавишите, сплитайки китка от популярни филмови песни.

— „Доктор Живаго“ — кимна тя към пианиста. — Приятно, нали, господин Хансен?

Говореше с безупречно английско произношение. Усмихна се, все едно е казала нещо забавно, и с дискретно, но властно движение подкани Хари да седне.

— Обичате ли да слушате музика? — попита Хари.

— Кой не обича? Преподавах музика — тя се наведе напред и усили радиото.

— Боите се, че ще подслушат разговора ни ли?

Тя се облегна на креслото:

— Какво искате, Хансен?

Хари повтори измислицата за дилъра пред училището, убил сина му, като през цялото време, докато разказваше, усещаше вкуса на жлъчка в гърлото си и глутницата жадни кучета в стомаха си, които ожесточено лаеха и искаха още. Историята не прозвуча убедително.

— Как ме открихте? — попита жената.

— Един човек от Вуковар ми препоръча да се обърна към вас.

— Откъде сте?

Хари преглътна. Езикът му бе пресъхнал и сякаш удебелен.

— От Копенхаген.

Погледна го. Хари чакаше реакцията й. Между лопатките му се изтърколи капка пот. Над горната му устна се образува втора. Проклятие, трябваше веднага да си изпие лекарството. Веднага.

— Не ви вярвам — отсече тя.

— Добре — Хари стана. — Ще тръгвам.

— Почакайте! — извика заповеднически дребната жена и му даде знак да се върне на мястото си. — Не мислете, че съм сляпа.

Хари се подчини.

— Виждам омразата в очите ви. Виждам мъката. Надушвам алкохола. Вярвам ви, че сте изгубили сина си. — Усмихна се. — Какво искате от мен?

Хари впрегна всичките си сили да се окопити.

— Колко ще струва? И кога най-скоро може да стане?

— Зависи. Няма обаче да намерите по-сериозни работници от нас на по-изгодна цена. Започва от пет хиляди евро, като съпътстващите разходи се заплащат отделно.