Ю Несбьо - Спасителя

Турил Ли се втренчи в разпечатката.

— До Халвуршен намерихме следи от повръщано. Предполагаме, че е от извършителя. Можете ли да го потвърдите?

Юн поклати отрицателно глава.

— Докато чаках да дойдете, стоях в мазето. Сигурно трябваше да се притека на помощ, но… аз…

— Да?

— Изплаших се.

— Постъпили сте правилно — лицето й отново изразяваше точно обратното.

— Какво казаха лекарите? Той… ще…

— Намира се в кома. Чакат състоянието му да се подобри. Но не знаят дали ще оцелее. Да продължим с показанията ви.

— Цялата тази история ми прилича на нескончаем кошмар — прошепна Юн. — И няма изгледи да свърши.

— За пореден път ви повтарям: говорете на микрофона — беззвучно отбеляза Турил Ли.

Застанал на прозореца в хотелската си стая, Хари гледаше притъмнелия град. Изкривени, изпочупени телевизионни антени правеха причудливи знаци и жестове към кафяво-жълтото небе. Меките тъмни килими и завеси приглушаваха звука от шведския телевизионен канал. Макс фон Сюдов играеше ролята на Кнут Хамсун. Вратата към минибара беше отворена. Върху ниската масичка лежеше хотелската брошура. От първата й страница гледаше Йосип Йелачич 53 53 Йосип Йелачич (1801–1859) — хърватски бан, известен с борбата си за обединяване на хърватските територии. — Б.пр. от снимка на статуята му на едноименния площад, а върху брошурата се мъдреха четири минибутилчици с „Джони Уокър“, „Смирноф“, „Йегермайстер“ и „Гордънс“ и две бутилки с бира „Ozujsko“. И шестте бяха запечатани. Засега. Преди час Скаре му се обади да съобщи какво се е случило на „Гьотеборг“.

Хари искаше да проведе следващия си разговор в трезво състояние.

Беате отговори на четвъртото прозвъняване.

— Жив е — осведоми го тя, преди Хари да е попитал. — Включиха го на командно дишане. В кома е.

— Какво казват лекарите?

— Не обещават нищо, Хари. Едва не е загинал на място, защото Станкич явно се е опитал да пререже сънната му артерия, но Халвуршен се е предпазил с ръка. Върху опакото на дланта му има дълбока порезна рана, а от двете страни на врата — кръвоизливи от няколко по-малки артерии. После Станкич го е пробол неколкократно точно над сърдечната област. Според лекарите е възможно да е засегнал горната част на сърцето.

Като се изключи едва доловимото треперене на гласа й, Беате все едно докладваше за някоя от жертвите, с които се сблъскваха ежедневно. Хари я разбираше: Беате бе принудена да гледа на нещастието като на част от работата си, защото иначе щеше да рухне. В последвалото мълчание прогърмя разтрепераният от гняв глас на Макс фон Сюдов. Хари обмисляше как да успокои колежката си. Не му хрумна нищо и затова заговори отново по работа:

— Току-що говорих с Турил Ли. Предаде ми свидетелските показания на Юн Карлсен. Ти разполагаш ли с нещо повече?

— Намерихме куршума в дясната част на фасадата. В момента момчетата от балистиката го проверяват, но аз не се съмнявам, че е изстрелян от същото оръжие като куршумите на площад „Егер“, в апартамента на Юн и пред приюта. Нападението е дело на Станкич.

— Откъде си толкова сигурна?

— Двойката влюбени, които ударили спирачки, щом видели Халвуршен, проснат на тротоара, казаха, че забелязали мъж с вид на просяк да пресича улицата точно пред тях. Девойката видяла в огледалото как въпросният тип паднал на тротоара малко по-нататък. Проверихме мястото. Колегата ми Бьорн Холм намери чуждестранна монета, заровена дълбоко в снега, все едно е стояла там няколко дни. Отначало Бьорн не се сети каква е монетата. Пишеше само „Република Хърватска“ и „пет куни“. Затова провери.

— Благодаря, вече се досещам за отговора. Явно е бил Станкич.

— За да сме сто процента сигурни, иззехме ДНК-проби от повръщаното върху леда. От Института по съдебна медицина ще ги сравнят с ДНК-пробите от косми в стаята му в приюта. Надявам се утре вече да имаме яснота по въпроса.

— Значи поне разполагаме с ДНК-следи.

— Да. Може би звучи странно, но локва със стомашно съдържание далеч не е идеалният източник на ДНК. Повърхностните клетки от лигавицата се разпръскват, когато обемът на повърнатото количество е голям. Освен това биологичен материал, стоял на открито…

— … е подложен на замърсяване от безброй други източници на ДНК. Всичко това ми е известно, но поне имаме някакви веществени следи. С какво се занимаваш в момента?

Беате въздъхна.

— Получих много странно текстово съобщение от Ветеринарния институт и смятам да се свържа с тях, за да разбера какво точно имат предвид.