Ю Несбьо - Спасителя

— Чудесно. Следващата седмица?

— Прекалено… скоро е.

Колебанието на жената продължи едва частица от секундата, но не убегна на Хари. Беше му напълно достатъчно да се убеди в правотата на предположенията си. Жената също разбра какво е узнал. Гласовете от радиото закрещяха превъзбудено, а публиката зад тях избухна в радостни възгласи. Някой бе отбелязал гол.

— Май не сте сигурна, че работникът ви ще се прибере толкова бързо, а? — осведоми се Хари.

Изгледа го продължително.

— Още работите в полицията, нали?

— Да — кимна Хари. — Като старши инспектор в Осло.

Мускулите около очите й потръпнаха конвулсивно.

— За вас не представлявам никаква опасност — успокои я Хари. — В Хърватия нямам правомощия да упражнявам професията си. Никой не знае, че съм тук. Нито хърватските ми колеги, нито началникът ми в Норвегия.

— Какво искате?

— Да се споразумеем.

— За какво?

Тя се наведе напред и намали радиото.

— За вашия изпълнител и неговата мишена.

— В смисъл?

— Да направим следното: вашият човек се отказва да преследва Юн Карлсен и ние го пускаме да си отиде.

Тя повдигна едната си вежда:

— Господин Хансен, цялата ви полиция пази един-единствен човек от моя изпълнител. От какво толкова ви е страх?

— Опасяваме се от излишно проливане на кръв. Изпълнителят ви вече отне живота на двама души и прободе един от колегите ми.

— Нима… — тя млъкна. — Не може да е истина.

— Ако не го накарате да се върне в Хърватия, ще паднат още жертви. Една от които ще бъде самият той.

Тя затвори очи и постоя така. После си пое дъх и отговори:

— Щом е убил един от колегите ви, значи ще искате да му отмъстите. Как мога да разчитам, че ще спазите вашата част от уговорката?

— Името ми е Хари Хуле — той сложи паспорта си върху масата. — Дойдох тук без разрешение от хърватските власти. Разчуе ли се, ще се разрази дипломатически скандал. А аз ще остана без работа.

Тя извади чифт очила.

— Значи доброволно ставате заложник? Според вас това благонадеждно ли звучи, господин… — тя сложи очилата върху носа си и прочете името в паспорта му — … Хари Хуле?

— Това е моят залог в преговорите.

— Ясно — кимна тя. — И, знаете ли… — свали си очилата, — … вероятно щях да се съглася на подобна сделка. Но сега е все едно, защото така или иначе не мога да го повикам в Хърватия.

— Какво искате да кажете?

— Няма представа къде се намира.

Хари я огледа. Забеляза болката в очите й. Вече бе доловил лекото треперене в гласа й.

— В такъв случай ви предлагам да ми дадете името на поръчителя на това убийство.

— Не става.

— Ако полицаят умре… — Хари извади снимка от джоба си и я сложи върху масата помежду им, — … вашият изпълнител почти сигурно ще бъде ликвидиран. Ще прилича на убийство при самоотбрана след нападение срещу полицай. Такъв е сценарият, освен ако не се намеся аз. Разбирате ли? Този ли е?

— Не се поддавам на опити за изнудване, господин Хуле.

— Утре сутринта се връщам в Осло. На задната страна на снимката ще ви напиша телефонния си номер. Обадете ми се, ако размислите.

Взе снимката и я прибра в дамската си чанта.

— Той е ваш син, нали? — бързо и тихо попита Хари.

Тя се вцепени.

— Кое ви кара да смятате така?

— И аз не съм сляп. Умея да виждам болката.

Жената остана надвесена над чантата си.

— А вие, Хуле? — погледна го. — Раненият полицай явно не е ваш познат? Щом толкова лесно се отказахте от отмъщение?

Гърлото на Хари съвсем пресъхна. Дъхът му гореше в устата.

— Не, не го познавам.

Докато гледаше през прозореца как жената се отдалечава по отсрещния тротоар, Хари сякаш чу кукуригане на петел.

Върна се в хотелската стая. Пресуши миниатюрните бутилки, повърна, изпи бирата, пак повърна, погледна се в огледалото и слезе с асансьора в бара на хотела.

Седнал в тъмния контейнер, той се мъчеше да обмисли добре ситуацията. В портфейла на полицая намери две хиляди и осемстотин норвежки крони. Ако правилно е запомнил обменния курс, разполага с достатъчно пари за храна, ново яке и самолетен билет до Копенхаген.

Проблем обаче представляваше липсата на боеприпаси.

С изстрела на улица „Гьотеборг“ изразходи и последния куршум в пълнителя. Отби се на „Плата“ и поразпита този-онзи откъде да си купи деветмилиметрови куршуми. В отговор получи само празни погледи. Знаеше, че ако продължи да разпитва случайно срещнати хора, рискът да се натъкне на полицейски информатор се увеличава.