Ю Несбьо - Спасителя

— Ти да не би да разследваш убийства съвсем безкористно?

— Е, плащат ми. Човек трябва да се прехранва някак.

По устните й пробяга усмивка.

— Значи все пак между нас няма толкова голяма разлика?

— Малко се съмнявам да си права.

— Нима? Ако не греша, и ти като мен се надяваш да заловиш виновниците, нали?

— Това се разбира от само себе си.

— Обаче на практика не става така, нали? С натрупването на житейски опит откриваш, че вината има много различни измерения и степени, за които изобщо не си подозирал, когато си решил да станеш полицай и да спасяваш човечеството от злото; че злодеянията са плод не на човешката злоба, а по-скоро на човешкото несъвършенство. Натъкваш се на много трагедии. В тях често виждаш самия себе си. Прав си: човек трябва да се прехранва някак. Затова започваме да лъжем. Лъжем и околните, и себе си.

Колкото и да търсеше, Хари не намираше нито запалка, нито кибрит. Ако не запали цигара веднага, ще избухне. Не му се мислеше за Биргер Холмен. Не и сега. Усети леко стържене по зъбите, когато захапа филтъра:

— Под какво име се представи пратеникът?

— Питаш, сякаш вече знаеш отговора.

— Роберт Карлсен — продължи Хари и си разтърка лицето. — Дал ти е плика с инструкциите на дванайсети октомври.

Тя повдигна едната от красиво оформените си вежди.

— Намерихме самолетния му билет.

Хари замръзваше. Вятърът го пронизваше и преминаваше през тялото му, все едно е призрак.

— А когато без да подозира нищо, се е прибрал вкъщи, е заел мястото на онзи, когото е осъдил на смърт. Направо да паднеш от смях, а?

Тя мълчеше.

— Едно не ми стана ясно: защо синът ти не преустанови опитите да ликвидира Юн Карлсен, щом е разбрал от медиите, че всъщност е застрелял човека, който плаща сметката?

— Никога не му казвам кой е поръчителят или в какво се е провинила жертвата. Така е най-добре.

— За да не издаде подробности, ако го хванат ли?

— За да не разсъждава; за да си свърши работата с твърдото убеждение, че съм преценила точно ситуацията.

— От морална и икономическа гледна точка ли?

Тя сви рамене:

— В този случай би било за предпочитане, ако знаеше името на поръчителя. Но той не се свърза с мен след убийството. Не знам защо.

— Не смее.

Тя затвори очи. Хари забеляза как мускулите по слабото й лице се раздвижиха.

— Искаш от мен да накарам „работника“ ми да се прибере в Хърватия. Вече знаеш, че е невъзможно. Но ти дадох името на поръчителя. Преди синът ми да се свърже с мен, няма какво друго да направя. Ще спазиш ли твоята част от уговорката, Хари? Ще спасиш ли момчето ми?

Хари не отговори. Свраката литна внезапно от клона и на чакъла пред тях се изсипа дъждец от ситни капки.

— Смяташ ли, че момчето ти ще се откаже, ако научи колко незначителни са шансовете му? — попита Хари.

Тя се усмихна накриво и поклати печално глава.

— И защо?

— Защото не знае какво е страх и е много упорит. Метнал се е на баща си.

Гледайки гордо вдигнатата глава на слабата жена, Хари се съмняваше доколко искрени са последните й думи.

— Поздрави Фред. Ще си взема такси до летището.

— Вярваш ли в Бог, Хари? — Тя заби поглед в ръцете си.

— Не.

— Но въпреки това се закле пред Него, че ще спасиш момчето ми.

— Да.

Хари стана, а тя вдигна очи към него.

— Държиш ли на обещанията си, Хари?

— Невинаги.

— Значи не вярваш нито в Господ, нито в дадената от теб дума. В какво вярваш тогава?

Той се загърна в якето си.

— Кажи ми в какво вярваш, Хари.

— В следващото обещание — отвърна той, обърна се и погледна с присвити очи широкия булевард, притихнал заради неделния ден. — Вярвам, че хората спазват обещанията си, макар веднъж да са ги нарушили. Вярвам в новото начало. Вероятно не бива да го казвам… — махна на едно такси, — но именно това е причината да работя в полицията.

Едва в таксито Хари се сети, че няма пари в брой. Шофьорът го успокои — банкоматите на летище „Плесо“ приемали карта „Visa“. По време на пътуването дотам Хари не престана да подмята двайсетте крони в ръцете си. Мисълта за въртящата се монета върху пода в бара и първото питие на борда на самолета се бореха за надмощие.

Навън се бе развиделило, когато в „Йостгор“ Юн се събуди от шума на автомобил. Прикова поглед в тавана. Изминалата нощ му се стори безкрайна и студена. Не успя да спи спокойно.

— Кой идва? — попита Теа.

Само допреди секунди тя спеше дълбоко. Юн долови тревогата в гласа й.

— Сигурно друг полицай, за да се сменят.