Дженифър Донъли - Северно сияние

Когато най-сетне стигнахме до отбивката, водеща към дома, с подгизнали обувки и кални поли, осъзнах, че знам как да използвам думата си за деня. Ризата на господин Лумис не покриваше изцяло задните му части и ги видях, макар че ми се искаше да не съм — белезникави, отпуснати и ужасно четинести.

Остави тези писма, Мати, казвам сама на себе си.

Не, отново си отговарям сама.

И ти си като леля Джоузи. Тя чете чужди писма. Слухтиш.

Не ме е грижа.

Престани. Заспивай. Знаеш достатъчно.

Но не е така. Знам, че Грейс е била бременна. Знам също, че Честър Джилет е отговорен. Струва ми се, че са дошли в „Гленмор“, за да се оженят тайно. Но има нещо, което не ми е ясно, и ако открия отговора, ще оставя писмата и ще заспя. Не знам защо Честър Джилет се е подписал в книгата за гости като Карл Греъм и няма да спра да чета, докато не разбера.

„Южен Оцелик

25 юни 1906 година

Скъпи Честър,

Прекалено съм уморена да напиша прилично писмо и дори да следвам редовете, но цял ден бях неспокойна и не мога да заспя, защото съжалявам за отвратителното писмо, което ти изпратих сутринта. Затова ти пиша да те помоля за прошка, скъпи. Бях разочарована и написах неща, които не биваше да пиша. Много съжалявам, скъпи. Няма да ми олекне, докато не ми пишеш, за да кажеш, че ми прощаваш… Ужасно съм уморена тази вечер, скъпи, помагах на мама да шие през деня… никога не съм харесвала преправени рокли, а сега още по-малко. О, Честър, нямаш представа, колко ще се радвам, когато това притеснение ми падне от душата… Боя се, че ще мине ужасно много време, докато те видя, Честър… О, скъпи, толкова се натъжавам. Честър, моля те, не чакай края на седмицата, за да дойдеш. Не можеш ли да дойдеш в началото? Честър, нужен си ми повече, отколкото предполагаш…“

Продължавам да чета, но в писмото не се споменава Карл Греъм. Може би не търся на точното място. Оставям писмото на Грейс и ровя из купчинката, докато намеря това, което търся — няколко писма, писани от Честър. Отварям първото.

„21 юни

Скъпа Грейс,

Съжалявам за молива и хартията, но не пиша вкъщи, а тук нямам друго. Получих пистата ти снощи и бях малко изненадан, макар да предполагах, че ще си унила. Не се тревожи толкова и не мисли прекалено за чувствата си, а се забавлявай…“

В писмото пише още за пътуване, което негови приятели планират, и че не може да напусне Кортланд по-рано от седми юли, но изобщо не се споменава Карл Греъм. Отварям следващото.

„2 юли 1906 година

Скъпо хлапе,

Разбира се, че се зарадвах на писмото ти, въпреки че се почувствах като подлец, задето не съм ти писал цяла седмица. В сряда и в четвъртък трябваше да работя по ведомостите, а в петък дойде един приятел и остана цяла нощ. В събота отидох до езерото и съм толкова изгорял, че не мога да облека дреха с яка, нито сако. Излязохме с кануто и отидохме до още две езера и макар кануто да беше тежко за носене, прекарахме си добре… Що се отнася до плановете ми за четвърти, нямам такива. Единствените две момичета, които бих могъл да поканя, вече са ангажирани, тъй като им отправих предложение чак в събота…“

Сега разбирам защо Грейс звучеше толкова разтревожена в писмата си. Имало е други момичета. Не е била единствена. Имало е момичета, с които вероятно е искал да бъде повече, отколкото с нея. Боже, в каква каша се е забъркала. Забременяла е от Честър и е искала той да се ожени за нея, но си личи, че не е горял от желание. Не и щом е трябвало да му се моли да дойде да я вземе и почти не й е пишел, а в случаите, когато го е правел, е разказвал за момичетата, с които излиза.

Не и щом се скара с нея на вечеря, задето тя искаше да потърсят църква.

Не мога да си представя дори колко уплашена е била Грейс, сама с ужасната си тайна, в очакване Честър да дойде за нея. Припомних си предупрежденията на татко за мъжете и единственото, което искат, и изтръпнах при мисълта какво би ми се случило, ако се сдобия с бебе, преди да съм си намерила съпруг. Успокоявам се с мисълта, че Честър накрая беше отишъл при нея. Той дойде да я вземе и я заведе в Норт Удс да се оженят тайно, нали така? Какво, като са се карали за църквата? Защо би я довел, ако не за да се оженят тайно?

Толкова съм объркана. Не знам какво да мисля. Чувствам се като перцето в играта бадминтон, която играят гостите, подхвърлено от едната страна, после от другата.

Има още едно писмо на Честър. Не е сложено на мястото си в купчинката. Датата му е по-ранна от тази на предишното. Може би в него ще намеря това, което искам да разбера.