Дженифър Донъли - Северно сияние

— Този мъж ще се върне ли? — попитах.

Тя се извърна към мен.

— Не и днес.

— Струва ми се, че трябва да извикате шерифа, госпожице Уилкокс.

Тя се усмихна с горчивина и промълви:

— Той няма да дойде. Не е престъпление, поне засега, мъж да вилнее в дома на съпругата си.

Не отговорих нищо, но очите ми сигурно са достигнали размера на пържени яйца.

— Да, Мати, това беше съпругът ми. Тиодор Бакстър.

— Бакстър? Бакстър! Значи не сте… значи… значи вие сте…

— Емили Бакстър, поетесата.

Според една статия, която четох в списание „Питърсънс“, ако искаш да бъдеш привлекателна за някой мъж, трябва да си внимателна и благоразположена към всяка негова дума, да поставяш интересите му пред своите, да използваш красноречиво езика на тялото, да му покажеш, че за теб той е центърът на вселената, основната причина за съществуването ти. Първите два съвета ми бяха ясни. С третия обаче имах проблем.

Мислех, че трябва да пърхам с мигли, но щом го пробвах с Ройъл, той ме изгледа озадачен и попита дали не ми е влязло нещо в окото.

Бяхме на средата на пътя до дома на Лумис. Дейзи беше избягала отново и се беше вмъкнала през тяхната ограда. Татко беше бесен. Също и госпожа Лумис. А аз се преструвах на ядосана, но всъщност се радвах, че имам възможност да видя Ройъл, без да си проличи, че копнея за това. Той беше пред плевнята, както се надявах. Помогна ми да изкараме Дейзи и Болдуин от езерцето за пореден път и ме изпрати до вкъщи.

По пътя срещнахме Уил и Джим. Носеха въдици през рамо и пълен кош с пъстърва.

— О, Мати, скъпа, бъди моя до Ниагарския водопад — изгука Джим.

— Ще бъда, Ройъл, скъпи, до кухненската мивка — изпадна в излияния Уил.

Пращаха си въздушни целувки, докато Ройъл не развърза повода на Дейзи и не плесна Джим по задника с него. Той хукна през смях, а Уил го последва.

Ройъл продължи да ми разказва какво ядели пуйките и че било добре да се гледат заедно с пилетата и гъските. Аз кимах, усмихвах се, хъмках и охках по целия път и се чудех дали има списание, което да съветва момчетата как да привлекат някое момиче, и ако съществува такова, дали там пише да поставят интересите на момичето пред своите?

Изгарях от желание да кажа на някого, че най-скандалната поетеса в страната живее сред нас. Можех да споделя с Уийвър, но не го бях срещала от няколко дни. Вече беше в „Гленмор“ и помагаше да приготвят лодките и да боядисат верандата. Бих казала на Аби, но се притеснявах, че тя няма да го запази в тайна от Джейн Мили, най-добрата й приятелка. Джейн щеше да разпространи новината, а реших, че за госпожица Уилкокс може да се окаже опасно хората да разберат коя е всъщност, при положение че всички бяха толкова скандализирани от стихосбирката й. Най-много исках да кажа на Ройъл. Имах желание да го споделя с него и това да бъде наша тайна, само наша, но той не ми даде възможност.

— Виж тази земя, Мат — каза той и вдигна ръка пред себе си. — Прекрасна и равна, с добър дренаж и поток наблизо. Чудесна е за обработване. Веднага бих я засял с царевица.

Парчето земя, за което говореше, се простираше върху собствеността на Еми Хъбард, част от имота на татко и този на Лумис.

— Мисля, че Еми може да има нещо против. Както и татко.

Той сви рамене.

— Всеки може да си мечтае, нали така?

Преди да успея да отговоря, той ме попита дали съм съгласна да пояздя с него до Инлет и обратно същата вечер. Казах, че съм съгласна. В мига, в който потвърдих, той пусна въжето на Дейзи, дръпна ме зад едни кленови дървета и ме целуна. Явно съм използвала езика на тялото доста красноречиво, защото точно това ми се искаше да направи. Притисна се към мен и ме целуна по шията и имах чувството, че всичко в мен, сърцето, костите, мускулите, всичко се разтопи от топлината му. За пръв път се осмелих да го докосна. Явно прекрасният майски ден ме правеше така дръзка. Пролетта в гората може да те докара почти до лудост. Прокарах ръце по неговите и ги сложих на гърдите му. Сърцето му биеше бавно и равномерно, за разлика от моето, което тупкаше като вършачка. Реших, че е различно при момчетата и момичетата. Въртеше ръце около талията ми, после спусна едната надолу. Към мястото, за което мама ми беше казала, че никой не може да докосва, само съпругът ми.

— Ройъл, не.

— О, Мати, добре.

Той се отдръпна от мен и се намръщи, лицето му помръкна и се почувствах, сякаш съм направила нещо лошо. Думата ми за деня беше „ексцизия“. Означаваше „прекъсване или внезапно прекратяване“. Усетих значението й, щом погледнах мрачното лице на Ройъл. Почувствах се уплашена и съкрушена, сякаш бях прекъснала връзката си със слънцето. Той сведе поглед към земята, после отново погледна към мен.