Дженифър Донъли - Северно сияние

Гласовете заглъхват. Отгатвам, че мъжете вървят през западната морава откъм хангара за лодки. Запътили са се към верандата, знаем, че обикновено изпиват по питие заедно, а уискито се държи в салона.

Побягвам навън, тичам към вестибюла през фоайето и нагоре по главното стълбище. Успявам да стигна до първата площадка, точно когато се отваря предната врата, и прикляквам зад парапета, като не смея да помръдна или дори да дишам, за да не би някоя дъска на пода да проскърца или някоя колонка на парапета да изтрака.

— … и още едни Джилет живеят надолу по пътя за Кортланд — казва господин Спери и затваря вратата след себе си. — Заможни са. Един от тях притежава голяма фабрика за дрехи.

— Момичето е от Южен Оцелик… близо е до Кортланд, нали? — казва господин Морисън.

— На петдесетина километра по-нататък. Госпожа Морисън свърза ли се с близките й?

— Да, фермери са.

Господин Спери поема дълбоко въздух и въздъхва.

— Странна история. Човек би си помислил, че ще са наблизо.

— Кое? Градовете?

— Телата. Във водата. Би трябвало да ги намерим едно до друго. Не може да се говори за течение в залива. Не и толкова силно, че да премести тяло. — Той замълчава за момент, после пита: — Какво ще кажеш за питие преди лягане, Анди?

— Добре.

— Ще донеса бутилката. Нека седнем на верандата. Не е редно да пием в салона. Не и тази вечер.

Господин Спери изчезва по коридора, а господин Морисън се заема с бюрото на рецепцията, отваря писмата си, подрежда телефонните съобщения и проверява телеграфа. Аз оставам ниско приведена.

Минават няколко минути, преди господин Спери да се появи с бутилка в едната ръка и две чаши в другата.

— Анди — продумва тихо той — Тя беше толкова млада. Още момиче.

Господин Морисън явно не го чува.

— Виж това, Дуайт — казва той и излиза иззад бюрото.

— Какво е?

— Телеграма от Олбани. От началника на полицията. Относно Карл Греъм.

— Какво се казва?

— Че в града не живее човек с такова име.

Двамата мъже се споглеждат и излизат на верандата. Аз изтичвам обратно на тавана, пъхвам писмата на Грейс Браун отново под дюшека, лягам в леглото, стискам очи, запушвам ушите си с ръце и се моля ли, моля да заспя.

— Мати, миличка, настроена ли си да бършеш прах?

— Да, лельо Джоузи.

Леля ми никога не се тревожеше дали съм настроена за нещо, нито пък ме наричаше миличка.

— Преподобният Милър ще дойде на чай утре, нали ще се погрижиш тези статуетки да блеснат?

— Да, лельо Джоузи.

Не я беше грижа за статуетките. Просто искаше да стоя качена на помощното столче и да чистя, за да съм далече от вратата на салона, да не чувам какво казва и да не виждам какво прави. Вратата не се затваряше плътно. Валя непрестанно два дни и дървото се изметна от влагата. Ако свиех колене и протегнех шия, можех да видя леля и Алма Макинтайър през пролуката. Седяха до кухненската маса. Леля ми беше вдигнала пощенски плик към светлината.

— Това е кражба, Джоузи — чух да казва госпожа Макинтайър. — Крадем пощата на Еми Хъбард.

— Не е кражба, Алма, помощ е. Опитваме се да помогнем на съседка, това е всичко — възрази леля.

— Арн Сатърлий ми го даде точно преди да затворя за обяд. Трябва да го сложа в пощальонската чанта за раздаване до два часа, иначе Еми няма да го получи днес.

— Ще го направиш, Алма, ще го направиш, ще отнеме само минута…

Леля каза още нещо, но гласът й заглъхна и не можах да чуя. Слязох от столчето и го преместих към вратата.

— Добре ли си, Мати? — провикна се тя.

— Да, лельо Джоузи. Само местя столчето.

— Не го приближавай твърде много до вратата. Подът около нея е неравен и столът ще се катурне. Не бих искала да паднеш, скъпа.

— Няма, лельо Джоузи.

„Да се катурне“ означава „да се наклони и преобърне“ и се използва най-вече във връзка с лодки. Госпожица Париш не ни позволяваше да използваме подобни думи в есетата, но госпожица Уилкокс не ни забраняваше. Нарича ги местно просторечие. Каза, че Марк Твен е имал чувствително ухо за местния диалект в района на река Мисисипи и този негов талант е променил стила на писането завинаги: при него волното безпризорно хлапе звучи като волно безпризорно хлапе, невежият пияница — като невеж пияница. Реших, че думата ми за деня ще бъде „катурвам“, независимо че речникът ми бе определил „благопристойност“. Не бях убедена, че ще намеря „катурвам“ в речника. Нито „гранив“, което означаваше, че маслото е започнало да нагарча. Или „врескало“, някой, който плаче, но пронизително и с хленчене, както прави Бет, когато не стане нейното. Или „прецвъкнат“. Може да означава сконфузен, посрамен или да се използва като описание на изражение. Като това, което вероятно е имала леля ми, когато госпожа Макинтайър внезапно извика: