Дженифър Донъли - Северно сияние

Леля Джоузи трябва да чете Милтън, помислих си. Той твърди същото, но с по-префърцунени думи.

— Знаеш ли какво, Мати, сигурна съм, че Емили Уилкокс е от семейство Айвърсън Уилкокс от Ню Йорк, но е странно, защото Айвърсън Уилкокс имат три дъщери — две омъжени и една стара мома. Така каза Алма, а тя няма как да не знае. Все пак брат й беше уредник в Сагамор, а семейство Уилкокс летуваха там, но Анабел Уилкокс е госпожица и Емили Уилкокс е госпожица. Алма казва, че на писмата винаги пишело „госпожица Уилкокс“. И Емили преподава. Щом е учителка, нормално е да е госпожица. Получава писма от някоя си госпожа Едуард Мейхю. Алма е сигурна, че става дума за Шарлот, третата сестра, и тя очевидно е омъжена. Но ако само една от тях е стара мома, защо има две, към които се обръщат с „госпожица“? Също така получава писма от Айвърсън младши — това е брат й, разбира се. Също така и от Тиодор Бакстър — за него не знам кой е. И от господин Джон Ван Ек от „Скрибнър и синове“, издателство. Защо една млада жена ще си кореспондира с издатели? Те са доста съмнителни типове. Помни ми думата, Мати, у тази жена има нещо лековато.

Леля Джоузи произнесе всичко това почти без да си поеме дъх. Татко казва, че чичо Върнън трябва да я даде под наем на ковачницата. Можело да я използват вместо духало. В мига, когато учителката ми зави зад ъгъла и излезе от полезрението на леля ми, тя престана да я очерня и смени темата. Беше мой ред.

— Чух, че онзи ден си флиртувала с Ройъл Лумис — заяви.

Аз изпъшках и се почудих дали цялата страна беше научила. Все още не бях чула нищо от Уийвър, който без съмнение щеше да каже: „Боже, Мат, винаги съм знаел, че си падаш по тъпаци, но Ройъл Лумис?“

Лу се беше занасяла с мен, а после каза на всички, които познава, и те също ме подкачаха. Положих всички усилия да гледам добродушно на нещата, но не можех. Всеки, който не беше сляп, можеше да види колко хубаво момче е Лумис и колко невзрачна съм аз. Да продължават да опяват как го харесвам беше наистина жестоко. Все едно да питаш сакато момиче какво ще облече за танците.

— Не съм флиртувала — отвърнах на леля си. — Просто с Ройъл се случи да бъдем на туршиената лодка по едно и също време и той ме откара до вкъщи. Това е всичко.

Но едно обикновено возене до дома не беше никаква клюка и леля ми не приемаше такова обяснение.

— Хайде, Мати, ясно ми е, когато момиче харесва момче…

Аз не казах нито дума и продължих да бърша прах.

— Имам подарък за теб, скъпа — издърдори тя. — Видя ли онази красива покривка на кухненската маса? За теб е.

Бях я видяла. Беше стара, пожълтяла и оръфана. Чудех се дали иска да я изпера, или да я изкърпя, или да я изхвърля. Разбирах обаче, че трябва да й благодаря многократно, защото тя очакваше именно това. И мама би искала да постъпя точно така. Така че го направих.

— Няма нищо, Матилда. Може би ще успея да ти помогна с чеиза. Имам предвид, след като се сгодиш, разбира се. Може с чичо ти Върнън да осигурим порцелановия сервиз и приборите…

Аз се обърнах към нея, решена да прекратя приказките за годеж, преди нещо от тях да стигне до Алма Макинтайър, оттам да се разпространи из целия Инлет и да се върне обратно до Игъл Бей чак до ушите на самия Ройъл Лумис.

— Не мислиш ли, че малко избързваш със заключенията, лельо Джоузи? Той просто ме откара до вкъщи.

— Хайде, Мати, разбирам неохотата ти да придаваш прекалено голямо значение на това, наистина я разбирам. Ти си много разумна и вероятно си мислиш, че интерес от страна на момче като Ройъл Лумис е повече, отколкото може да очаква невзрачно момиче като теб. Но не ти е от помощ да си прекалено срамежлива. Щом проявява интерес, би било добре да се възползваш. Може да не получиш друга възможност с някого като Ройъл.

Почувствах как лицето ми пламва. Наясно съм, че имам прекалено много лунички и тънка кафява коса. Мама казваше, че е с цвят на кестен, но не е така. Обикновено кафява е, като очите ми. Знам, че ръцете ми са загрубели и кокалести, а освен това съм ниска и набита. Разбирам, че не изглеждам като Белинда Бекър или Марта Милър — руса, с бяла кожа и грациозна, с панделки в косата. Наясно съм за всичко това, но не ми е нужно да ми бъде напомняно от леля ми.

— О, Мати, мила, не исках да те карам да се изчервяваш! Това те тревожеше, нали? Личеше, че има нещо. Няма нужда да си така скромна! Ясно ми е, че всичко това е ново за теб, и разбирам, че сигурно ти е трудно, особено след като изгуби скъпата си майка. Моля те, не се тормози, мила. Разбирам задълженията на майката към дъщеря й и след като твоята собствена вече я няма, аз ще заема мястото й. Има ли нещо, което искаш да знаеш, мила? Нещо, което да трябва да ме попиташ?