Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Един ден с червено отбелязах на календара голям кръст. Това ново отброяване на времето, което съвсем случайно съвпадна с 22-и февруари, от две гледни точки бе по-различно от предишните. Първо, преди съвсем честно спирах пиенето, а сега спрях пиенето честно. Второ, за разлика от друг път останах докрай верен на тази клетва. На 22.02.2001 г. съдът ни разведе само в едно съдебно заседание и до 22.02. 2002 г. в присъствието на Айшин не сложих нито глътка алкохол в устата си. И тъй като от тази дата до днес повече не сме се виждали, може да се, каже че в нейните очи останах достоен човек.

Известно време с радост и удивление Айшин наблюдаваше тази внезапна и категорична промяна в мен. Обаче не след дълго радостта й бе заменена от съмнения. И все пак никога не прекрачи границата, не се опита да изкара истината наяве и не се направи на детектив. Въпреки че следеше всяка моя крачка, никога не се разрови в онова, което правех през деня извън нейния контрол. Не знам дали през онези дни Айшин се бе сетила за светеца с два гроба, но ето, че въображаемият кръг се завъртя и аз като баща ми се превърнах в две различни личности в двете половини на денонощието. Само че имаше една съществена разлика. Баща ми проявяваше търпение през деня и пиеше вечер. А аз, тъй като условията го налагаха, вършех нещата в обратна последователност — вечер проявявах търпение, а през деня пиех.

Човешкото тяло спотайва в себе си часовник, който може да работи не само от дясно наляво, а и от ляво надясно. Всичко зависи от начина, по който е навит. Аз например за не повече от две седмици съвсем бях свикнал с новата система. Беше цяло щастие, че нямах непрекъснато часове в университета. През деня не пропусках възможностите, които ме си предлагаха, и наоколо непрекъснато имаше пиене. Вечер вкъщи изтрезнявах, сякаш бях изпил кофа с ледена вода. Нощем проявявах търпение, а сутрин, веднага щом видех гърба на Айшин, започвах да пия. Според последните анализи стана ясно, че няма чак такова значение дали пия през деня, или през нощта. За да мога достойно да се справя поне с едното от състоянията, трябваше да разбутам другото. Противно на страховете ми при това подреждане на нещата не усещах болка нито в стомаха, нито в главата. Може би, когато човек вижда, че няма нищо по-добро, свиква с всичко.

Когато си създавах този нов ред, бях решил, че всичко ще стане по естествен път, но подцених ситуацията. Баща ми много добре знаеше, че светлите часове на деня не са подходящи за криене на тайни. Да товариш деня с тайните на нощта, бе толкова невъзможно, колкото да превърнеш агнето във вълк, да очакваш прохлада от лятното слънце или пък да накараш дете да забрави псувните, което е научило. Не само защото някой ти виси на главата и непрекъснато имаш важни задачи или защото си пред очите на хора. През деня големият град се превръща в гора с невидими същества. Скришом от всички скътвам в хралупата на някое дърво две–три тайни и щом си тръгна, някакви странни създания, без да видя откъде са изскочили, безшумно и подмолно ги открадват. В която и посока да се обърна, между клоните на дърветата виждам стотици присвити очи, заслепени от слънцето. Един ярък лъч мята стрелички във всички посоки и не мога да разбера кой, откъде и как ме гледа, с възхищение или със завист. Чувам шушукане и в същото време не мога да различа лицата на говорещите. Съзнавам, че мириша на алкохол, че от време на време провлачвам думите или пък вниманието ми е разконцентрирано, но не мога да определя точно кой и до каква степен го забелязва.

Именно в един такъв период Етел дойде и с цялата си тежест се сгромоляса в центъра на живота ми. От две години не се срещахме. След като загуби флейтиста и видя, че с Айшин се оженихме, дълго бълва змии и гущери, благодарение на което успя да оцелее и да продължи напред, след което замина за Америка при един бляскав и нервен пакистанец хирург и едва не остана там. Но също така внезапно, както бе заминала, се върна, без да каже на някого. За щастие се прибра точно в момента, в който изпитвах страхотна нужда от нея или от някого като нея. Бях забравил, че Етел умираше да се разхожда с кални обувки по несметно скъпите килими на жени маниачки на тема чистота като Айшин, с които бяха учили в едни и същи училища и бяха изкарали една важна част от младостта си заедно. Но тя побърза да ми го припомни. Не пропусна да отбележи факта, че й направих забележка. Въпреки това не захвана да ме ругае, да ме разследва, да ме осъжда, нито пък да ми досажда с обичайните възникващи от само себе си въпроси. И до днес не разбрах на какъв житейски опит се бе опирала, когато извади майсторски направената карта и я пъхна в ръцете ми, за да мога спокойно да се разхождам в гората с очи без тяло и с гласове без образ. Това бе технически много добре изработена карта. В зависимост от часовете ми имаше кратки алкохолни паузи, еднократни дози силни напитки в скъпи термоси, малки тайни за това с какво може да бъде премахната миризмата на всяка напитка, стимулиращи лекарства, с които да концентрирам мисълта си, антиоксиданти, витамини, минерали, таблетки артишок за възстановяване на черния дроб… Сериозно и решително като опитен треньор ми нагласи стройна програма все едно бях млад атлет с ограничени финансови възможности и безгранични мечти, който се подготвя за международно състезание и трябва да издържи в условията, в които се намира. Направи и още, дори много повече. През цялото време, при всяка възможност пиеше заедно с мен за компания.