Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

Един от най-неприятните удари, които могат да се стоварят на главата на една омъжена жена, когато съпругът й търси начин да потъпче правилата и забраните, които е създала, е животът да му предостави друга жена, която да му бъде съучастник. И след като веднъж тази случайност се оказа реалност, се озовах в зала, пълна с криви огледала, които показваха Айшин много по-далеч и Етел много по-близо, отколкото в действителност бяха. Ала може би краят на всичко това не бе чак толкова неблагоприятен, колкото си мислех. Защото въпреки всичко, когато месеци след това Айшин заведе дело за развод, причината не бе нито Етел, нито пристрастяването ми към алкохола, което й бе създало толкова проблеми.

Вече двайсет минути синята метреса седеше, втренчила поглед в тънките струйки червено масло, което се стичаше от преполовеното пиле по черкезки. От красивата му украса не бе останала и следа. Нищо не можеше да направи. Не ставаше дума да възрази или пък да се противопостави, дори не искаше да говори. А всъщност нямаше и кой знае какво за казване. Бе притисната в най-слабата, най-уязвимата точка на метресите — децата.

Да бъдеш метреса на женен мъж, означава да знаеш много повече от това, което не трябва да знаеш, и да не знаеш какво да направиш с излишъка от информация. Метресите са наясно със срамните и неудобни тайни на съпругите, които никога не са срещали и най-вероятно няма да срещнат, и отдавна знаят много неща за тях. Докато съпругите не знаят нищо за метресите и дори в повечето случаи нямат представа, че съществуват. Ако случайно вечер преди лягане съпругите си мажат лицето с крем, метресите знаят дори аромата на този крем. Знаят и начина, по който се обличат; до каква степен обичат да се гримират; какво представляват като майки; какъв тип бижута носят; как се разхождат из дома си; в колко си лягат и в колко стават; хранителните им навици; интересите им; навиците, от които се срамуват; сексуалната им студенина; хората, на които се усмихват, а говорят зад гърба им; откровеното им двуличие; купищата комплекси, които притежават; мерките на тялото им; знаят също и каква би била реакцията им, ако евентуално научат за съществуването на друга жена. На всичко отгоре са наясно с всички тези особености, без да са попитали за тях. Не питат, защото не търсят съкровените тайни, тъй като съкровените тайни идват при тях. Идват, защото Вечно Оплакващите се от Брака си мъже, които Все Още са Женени и Искат Разнообразие, Без да Губят, само и само за да докажат на метресите си на какъв натиск са подложени, сипят пикантни подробности за жените си, подобно на ежедневник, който публикува гръмки заглавия, за да заинтригува читателите. Противно на това, което съпругите подозират, клюки за тях разнасят собствените им мъже, а не техните метреси. Метресите са само добри слушатели. Слушат и не полагат никакво усилие, за да научат повече. Уверени в своята сила, доволни от привилегиите си, дори не докосват неприятната информация, която се изсипва в скута им. Метресите на женените мъже стигат до всеотдайната върховна любов. Познават враговете си, които, без да им мигне окото, са готови да ги удавят в капка вода, прощават им и ги щадят.

И все пак дори Ахил си има своята ахилесова пета; някъде по атлазите, по извезаните със сърма дрехи има местенце, изядено от молец, една дупка за проветряване, през която само за миг се изпарява цялата увереност на метресите. От момента, в който Вечно Оплакващите се от Брака си мъже, които Все Още са Женени и Искат Промяна Без да Губят, се сдобият с метреса, започват да обичат децата си както никога преди. Това е една много искрена обич, а също така и болезнена. Както Адам е прикрил голотата си с лозово листо, така Вечно Оплакващите се от Брака си мъже, които Все Още са Женени и Искат Промяна Без да Губят, прикриват всичките си грехове с любовта към децата си. С времето броят на метресите нараства и тяхната отдаденост на децата става все по-необятна. И както Ева е била принудена да откъсне лист от същата лоза, така и метресите трябва да уважават и обичат любовниците си, безкрайната им обич към децата и, разбира се, забранената връзка между тях, която, възпламенявайки се, става недосегаема.

През последните двайсет минути Синята Метреса седеше, втренчила поглед в тънките струйки червено масло, което се стичаше от преполовеното пиле по черкезки, от чиято красива украса не бе останала и следа. Бавно вдигна глава и с досада погледна мъжа срещу себе си. Дванайсетгодишната му дъщеря бе вдигнала температура. Отговорът, който получи, след като нахока жена си, че е проявила небрежност към детето, го цапардоса като чук: „Щом като толкова много обичаш дъщеря си, тази вечер не ходи при метресата си!“ Търговецът на зехтин, който все си мислеше, че е успял да запази в тайна от жена си забранената си връзка, направо онемя. У тях се бе развихрил страхотен скандал и болното дете бе чуло всичко.