Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

В последно време нервите на Хигиен Тижен бяха опънати до краен предел заради вонята на боклук и когато прочете писмото от управата на училището, просто не издържа. Учителката, която бе завела писмото в канцеларията, отправяше молба заради доброто на останалите ученици да не изпращат на училище Су, докато не я отърват от въшките. От този ден до днес пералнята работеше непрекъснато, дрехите на малката се накисваха в белина, вкъщи усилено се чистеше. Цялото кралско войнство бе впрегнато на различни фронтове в неравната борба срещу невидимия враг, който пъплеше навсякъде и се възпроизвеждаше светкавично. А колкото до почистващото опълчение, то също бе заело позиции. Имаше всевъзможни препарати: някои се пръскаха, други се капваха, трети се оставяха да изсъхнат. Едни бяха за прозорците, други за металните предмети, трети за дървените повърхности, за мрамора и за фаянса; разтваряха варовика, премахваха ръждата, почистваха петната, лъскаха паркета. За тоалетната, мивката и ваната се използваха отделни четки. Отделно имаше помпа за отпушване на мивката, помпа за тоалетната, приставка за маркуча за течащи води, за праха, за пердетата, креслата, килимите. Имаше въздушен филтър, механична четка за под, лопата, кофа, четки за твърди и деликатни повърхности, гъби за миене на чинии и тел за търкане, прахове за пране с аромат на бор, лимон, люляк, дезинфектанти за уста, кърпи за под, за стена, за прах, таблетки нафталин, възглавнички с лавандула, калъфи за костюми, парченца сапун… с всичко това наред със специалните шампоани, купени от аптеката, апартамент №9 воюваше срещу въшките.

— Хайде, дядо, моля те! — каза седемгодишното момче, като гледаше с крайчеца на окото си брат си и сестра си.

Другите две деца бяха седнали до телевизора и въпреки че предаването, което гледаха, свърши преди десетина минути, все още не можеха да се отърсят от чара на водещата с татуирана роза на пъпа. Хаджи Хаджи се досещаше каква е молбата на големия му внук.

— Добре, ще ви разкажа за рибаря Сюлейман — рече и остави настрана „Съновника“ — втората от четирите книги, чийто брой не се променяше.

— Много отдавна, по време на Османската империя, в една колиба в Зейтинбурну живеел рибар на име Сюлейман. Бил толкова беден, че дори на сън не бил докосвал пари. Но имал златно сърце. Стоял настрана и не се бъркал в живота на никого, дори на мравката сторвал път. Било по времето на периода, наречен „Султанат на жените“, най-злополучните дни за Османската империя. Наложниците в харема заплитали такива интриги, че куп невинни хора били убивани и хвърляни в морето. С времето труповете се издували и понякога се закачали на въдиците на рибарите.

След забавната програма, която преди малко изгледа, по-малкият внук не можеше да се настрои към духа на приказката и с мъка преглътна, сякаш искаше да се избави от лош вкус. Сестричката му стоеше до него с наведена глава и увиснала долна устна.

— Една нощ Сюлейман тръгнал за риба. В мрежата му се хванали десетки риби. Ала нали имал добро сърце, ставало му мъчно за тях и ги пускал във водата.

— Че какъв рибар е тогава? — викна седемгодишният.

— Сюлейман се връщал с празни ръце в колибата си — продължи Хаджи, който тази сутрин нямаше никакво намерение да спори с него. — По едно време забелязал, че нещо бяло плува върху водата. Вече било тъмно. Светела само луната. Приближил се и какво да види — един труп. Ако беше някой друг, щеше да го остави за храна на рибите, но на Сюлейман му дожаляло. С триста зора успял с помощта на лопатата си да качи трупа в лодката. Махнал покрова и видял безкрайно красива млада жена. Между двете й гърди стърчала сабя, но лицето й изглеждало съвсем като живо. Усмихвала се толкова сладко, все едно въобще не била ядосана на убийците си. Устните и били с цвят на череши, миглите й били дълги и черни, носът й — като напръстник, а косите й на огромни букли се спускали чак до краката й. Сюлейман не можел да се насити на гледката.

Телефонът звънна и той спря да разказва. Седемгодишното момче вдигна слушалката с двете си ръце, които с всеки изминал ден се изкривяваха все по-навътре. Да, бяха си изяли закуските. Не, не правят бели. Да, гледат телевизия. Не, дядо им не им разказва приказка.

Не, не пускат газта. Не, не разхвърлят къщата. Не, не се надвесват от балкона. Не, не си играят с огъня. Не, не влизат в спалнята. Честна дума, не им разказва приказка.